Петя Хайнрих: Тежката артилерия на романтиката

Публикувано от на декември 23, 2009 в 3:52 pm.

не знам от какво тесто съм замесена
но сигурно ми е капната в него капка абсент
дълго се опитвах да пиша сухо
да се отстраня и да наблюдавам
да изследвам трезво материята
да изчислявам теглата на думите
да измервам съотношенията
между казано и покрито

но дори и научният експеримент се нуждае
от емоционалната зависимост на изследователя
от страстта с която интерпретира данните

и вселената за която не съм оторизирана
да се изказвам мисля си се нуждае
от най-незначителната лична истина

толкова съкрушително елементарно
е скроен света за който сме пришити:
за да се движим
достатъчно е просто да обичаме





Петя Хайнрих в „Кръстопът“.
Петя Хайнрих в DICTUM.


Коментарите са заключени.