Авторски текстове (ЛФ)

Петя Хайнрих: Имената на птиците

Публикувано от на февруари 4, 2009 в 2:09 am.

Хиляди скрежни метлички
измитат топлотата от лицето
едно нервно небе
подгъва мъглистите си покрайнини върху отсрещния хълм
и се разплита в облак, пушек и птица
която срещу бялото в кръгове себе си облита
като безделна химикалка върху празен лист
не че не знам за какво да пиша
избягвам да се съсредоточавам насилствено
върху картина
натрапчиво изплувала на повърхността на мимолетните усещания
днес съм скиор
от висотата на лифта
наблюдавам безтегловността на дърветата
между два бетонни стълба със смазаните лагери на макарата
горе на върха
и опнатата стоманена линия
по която се приплъзва рамото на кабинката
разделям времето на участъци покорена надморска височина
няма никакъв смисъл
да те поставям на седалката до себе си като безучастен зрител
слънцето завито в поне 20 бели постели
хиляди скрежни метлички
измитат всяка безплодна емоция
парализират лицевите мускули
дирижират мимиките и движението на устните
може би
трябва да споделя най-съкровенната си тайна
за да имам оправдание за прекомерната си бъбривост
и за какво ли тези пейзажи със скиора в червено
който рязко напреко спира и се взира в долината
откъдето въжената линия поглъща и мели
хора и врява
хора и врява
може би
трябва да споделя
безбрежната си съсредоточеност да държа
ските си успоредно една на друга
праволинейно да се спускам към дъното до целта
да вземам завоите само за да намаля
до разумна скорост
но и да не прекалявам със зигзаците, внимание –
винаги ще профучи някой от върха
по линията на най-малкото съпротивление
помитайки след себе си пейзажа в кълба – няма да съм аз –
предпазлива лисица с тромавостта на слон
в собствените отклонения чувам мелодия
достатъчно променлива
за да я тананикам все като нова
чиито диви отклонения овладявам навреме
и управлявам ските по хлъзгавия наколон
усещам снега
земята под него
тук-там виждам рана по бялата кожа на пистата – пясъчна ивица
тихо кървяща земя
нищо свръхестествено
като това да се порежеш с кухненски нож
примерно
докато приготвяш салата
може би рутина
наблюдателност и тънкост
няма никакъв смисъл да те залъгвам
с приказки за едно от агрегатните състояния на водата
само за да ти кажа
колко птици
които днес срещу бялото
себе си облитат

носят твоето име

опитвам се просто
да задържа успоредно ските.


Петя Хайнрих чете „Имената на птиците“:



Петя Хайнрих е родена в София през 1973 г. Завършва журналистика, работи в български медии… В последните години живее в Дюселдорф, Германия. „01“ е нейната първа поетична книга, издадена в края на 2008 г. от Издателство „АРС“. Последваха я издадените от издателство „Пергамент“ – „Разправа с поезията“ (2010 гл) и „каза мари“ (2011 г.). През 2012 г. „Жанет 45“ издаде книгата на Хайнрих „Литни, хвани ни“, а през 2014 г., с логото на Small stations press, бе публикавана и „Лотос“ (номинирана през ноезври 2104 г. за Наградата за поезия „Николай Кънчев“). Превежда поезия от и на немски език.


Петя Хайнрих в „DICTUM“.
Петя Хайнрих в „Кръстопът“.

22 коментара за “Петя Хайнрих: Имената на птиците”