Петя Хайнрих: Бутафории на верига

Публикувано от на декември 27, 2009 в 11:38 am.

удрям буквите върху
безцветната им носилка
съживете се бе знаци
изтрещете в думи
реанимация на звука
изкуствено дишане на
смислите днес чуйте
прекосих всички реки
радикализирах емоцията
със ситни цветя в косата
и с ватирани ръкавици
от нищо не се боя
като халки на синджир
ги редя нищо не значи
лявата в дясната ръка
последователните ни
взаимни ограбвания
на личната свобода
бетонираните изходи
стеснените артериални
коридори боже
откъде докарахме
толкова много вар
токова пясък сол гипс
агресивни киселини
виж антрето
все едно тук е водена война
дори обувките не посмяват
да гъгнат с връзка
радикализирам емоцията
с мед и горчица
виж хидравличния чук
в крехката ми ръка
ще къртя канали до моретата
знаеш че не се шегувам
когато започна да говоря
миролюбива касапница
eмоционална война до
ядрото на клетката
като вълчица прочиствам леса
сядам и нижа верига
от прeшлени и ребра на
оглозган спиритуален дивеч

всяка изхвърлена с
камък в морето верига
е жива пъпна връв на
пленително пъстрата
шамандура която ще ѝ окача
виж хидравличния чук
в крехката ми ръка


Петя Хайнрих


Петя Хайнрих в „Кръстопът“.
Петя Хайнрих в DICTUM.


Коментарите са заключени.