Днес, на церемония в Трявна , бяха обявени резултатите от Националния конкурс за лирическо стихотворение на името на „Петко и Пенчо Славейкови“.
Мотивите за решението на журито, както и отличените стихотворения и автори, неговият председател – проф. Цветан Ракьовски представи така:
„Добър вечер на всички!
Искам да ви приветствам от името на организаторите на националния конкурс и от името на членовете на журито. И тъй като не знам в подробности какво е битието на организаторите (досещам се какво им е било, когато са стягали честването), ще кажа какво е житието и битието на членовете на журито. Сред петимата членове има четирима отявлени поети; двама от петимата са литературоведи; един е радиожурналист; един е преводач; един от петимата никога не е писал поезия; трима никога не са преподавали теория на поезията. Така станахме 12. Но между нас няма предател. Защото харесваме Юдея, но не споделяме мотивите на Юда.
И ето ги: това са поетесата и преводачката Рада Панчовска, поетът и журналистът Вальо Дишев, поетесата Яница Радева (носител на миналогодишната Голяма награда), поетът и литературен историк Йордан Ефтимов, както и моя милост (Цветан Ракьовски) – аз никога не съм писал поезия. Но пък я обичам. И с това си вадя хляба – да я обичам и да я преподавам.
В словото на председателя на журито има протоколни неща. Първото го казах. Лесно беше! С другото ще ми бъде малко по-трудно. А именно – да обоснова конкурса, но и да кажа причините, поради които сме избрали точно тези текстове. Както и да съобщя имената на номинираните.
В своето историческо битие българската поезия е като разноликия Янус – и заради това е хвалена, но и обругавана. И всичкото е заради езика й. Той, според хулителите, не живее в нея и заради това „не ставало поезия на български език”. И обратно – езикът до такава степен възпроизвежда себе си и идеите си в поезията, че поезията в дадени периоди става нещо като „страж на режима”, „лакмус на времето”. Все клишета, обаче и поезията си е виновна за тях. Но пък ТЯ също има свой режим.
А нейният режим, на поезията, никога не е бил (и няма как да бъде) строг, въпреки формалните норми на класическия стих. Тях, нормите, съвременна поетическа мисъл прекрачва, зачерква, не уважава. Съвременният стих е раздърпан, че и хаотичен, недисциплиниран, а и толкова близък до прозата, че – когато четох преди година-две нещо от двама от наградените тук – си мислех колко нищожна е вече разликата между двата езика (на поезията и прозата). Но пък това са вторични сближавания, които – казват – през определени периоди просто изпитват устойчивостта на поезията. Заради това българската поезия многократно през годините ту „умира”, ту се „възражда”. И възражданията й са били във време на кризи, на преходи, във време, когато самото време „не е за поезия” (както би казал Вапцаров). За посветените искам да напомня, че възраждането (за което намекнах) не значи поголовно търсене на книги с поезия, не означава читателска масовост, нито възбуден издателски интерес. Времената на Манчов и Паскалев, когато договори за издаване на поетическа книга в 3 или 5-хиляден тираж са се правели на кръчмарски салфетки, отдавна са история. За съжаление.
Сега са други времена – на тиражи от 50 до 150 екземпляра или на 100 хил. прочита в интернет. В първия случай малкият тираж някак интимизира пространството между автора и читателя – както се казва, при тираж от 100 екземпляра авторът има възможност да познава читателите си поименно. Във втория случай – поезията в интернет пространството дава най-бързо индикации за процесите в самото тяло на поезията.
И още нещо за „възражданията”.
Те, „възражданията”, се случват и периодично чрез подобни конкурси за поезия. Конкурсите приличат по нещо на антологията: едни са номирани, печелят награди и добиват статут на избрани или по-точно – персонифицират постиженията в съвременната ни поезия. Други остават извън номинациите, но пък печелят място в сборника – всяка година сборникът обхваща освен наградените и всички онези сполучливи, особено добри текстове, които някак остават отвъд номинациите. Тази година кандидатите за слава чрез този конкурс бяха 388. Огромно число автори. Аз наистина се впечатлих. Значи девет на всеки десетима от участниците си остава просто участник. И в повечето случаи за това вина носи не степента на таланта, а само изборът на журито.
От друга страна, конкурсът е нещо като ежегоден „преглед”, който трябва да отговаря на въпроса „Какво става със съвременната ни поетическа мисъл?”. Но точно в такива конкурси и още повече след тях увисва със страшна сила проблемът за стойностите на самата поезия, за динамичните промени и движения вътре в нея, за езика й, темите и водещите мотиви в нея. Не е излишно да припомня, че след такива конкурси награди са печелили в различни години и Яворов, но и Григор Лютаков; редом до голямото име печели конкурс и автор от т. нар. „трета редица”, който няма нищо общо с модите или увлеченията. Това говори не само за разнобой, а и за смяна на естетическия хоризонт, за формиране на други критерии и окръгляне на нова стойност, що се отнася до питането – Конкурсът за поезия може ли да размести представите ни за канона? – Отговорът е: Не, не може! Конкурсът просто преглежда състоянието, той е нещо като терапия за самия език на поезията. Тя, поезията, ежегодно се явява на такива конкурси (Трявна, Хасково, Шумен, Поморие и къде ли не) и се проверява нейният пулс, снема се анамнезата – И какво е състоянието й към днешна дата? Проблематично! Но мнението е – „ще живее!”.
И тъй, какво означава „съвременна (най-нова) българска поезия”?
Според мен това не е толкова процесуален, колкото художествен, естетически въпрос. Не е процесуален, защото в съвремието ни поезията не е най-силната енергия, с която литературата отстоява себе си. Иначе казано, когато преди време се заговори за „смъртта на автора”, някак нормално е след това да се говори и за „смъртта на литературата”. Но тази смърт засега се отлага.
Въпросът „какво означава съвременна българска поезия” има най-вече естетически подплати. И причините са няколко. Ако бях дал три четвърти от текстовете, постъпили за този национален конкурс, на някого от моите студенти – обучаван в класическите норми на поезията – той би реагирал с основание, че тези три четвърти не са същинска поезия. И ще бъде прав. Защото гледната му точка е предимно естетическа, това е гледането откъм принципите, изграждащи хоризонта на представите ни „какво значи поетически език”. А той е най-вече подреденост, ритъм, метрика, хармония.
Почти половината от постъпилите стихотворения нямат и намерение да се съобразяват с класическите норми на стихосложението. Доминацията на свободните и на белите стихове е само още едно доказателство, че поезията не винаги е склонна да гради хармоничен свят и правилен изказ. Напротив – в четирите наградени текста и в другите, които ще бъдат включени в сборника, поетическият език настоява да се чете не през филтъра на предварителното знаене „какво е поезия”. А през филтъра на авторовия Аз. Това е ролята на читателя от 2010 г. (и от последните стотина години) – да бъде способен да види света на текста като съставен от всевъзможни други светове. Поезията е просто предложение за игра – на думи, на светове, на досътворяване на смисъла. Оказва се, че прекрачването на класическата форма на стиха освобождава място именно за това предложение.
И тъй – днес номинираме четирима от триста осемдесет и осемте участници. Конкурсът беше анонимен, при нас дойдоха огромните папки с текстове. Само поезия, без имена, социален статус, предишни заслуги или бонификации. Лично аз съм приятно изненадан, че – след като разкрихме анонимността – номинираните се оказаха две жени и двама мъже. Искрено казано, трудно ми беше да оразлича мъжкия от женския почерк. Това не означава, че едните пишат като другите. А означава, че поезията винаги си е едно интимно говорене на себе си, по-скоро нашепване или дори помисляне за нещата. Тяхното изразяване става със същия този език, на който си говорим всеки ден. Но и не съвсем.
Четиримата наградени доказват, че съвременният стих е нервен до нервозност, че може да има за свой обект съвсем непоетически неща и в същото време да стиска за гърлото. От номинираните текстове става ясно, че съвременният стих е близо, винаги до и около самата литература – из различните текстове усетих да витаят сенките на Данте и Петрарка, на Славейкови и на Яворов.
Но четиримата наградени поправят мнението, че поезията е четиво само за избрани. Защото наградените текстове – мисля – могат да докоснат емоцията и мисълта дори и на неизкушения читател. В никакъв случай съвременният стих не е лицемерен, не се и насилва да опитва да казва нещата красиво. Защото и животът ни не винаги е красив. А и не би могло да бъде.
Мисля си, когато препрочитах четирите наградени текста, колко естествено поезията с дата „2010” влиза в ролята на авангардното жестикулиране – жестикулиране към езика, към износените клишета или клишираната хармония.
Четиримата поети, които награждаваме днес, могат да прибавят още един важен щрих към своето СV – че печелят конкурс с голям престиж, че са преодолели невероятна конкуренция, но и че са успели да сътворят своите лирически светове в синхрон с пулса на времето си.
Време е!
Голямата награда на ежегодния национален конкурс за поезия печели Калоян Игнатовски за стихотворението „Йога“;
Втора награда журито присъжда на Петя Хайнрих за „Стихотворение, което твърди, че е написано единствено заради поезията, но пък и не отрича користните си цели“.
И две трети награди:
Трета награда е отредена на Любомир Терзиев (СУ „Св. Климент охридски“, факултет „Класически и нови фолологии“, катедра „Англицистика и американистика“) за стихотворението „Finita la vita nuova“;
Трета награда се присъжда за „Колко прегазени кучета“ на Евгения Панчева (доцент, СУ „Св. Климент охридски“, факултет „Класически и нови фолологии“, катедра „Англицистика и американистика“).
ЧЕСТИТО!
Цветан Ракьовски
05.06.2010 г., 18:58 ч., Трявна
юни 6th, 2010 at 7:42
Моля Ви, публикувайте наградените стихотворения!Бих желала, а и други, да ги прочета!Благодаря Ви предварително!
юни 6th, 2010 at 8:31
И аз бих желал да прочета наградените текстове.А относно изказването на г-н Ракьовски ще кажа само следното – отдавна в българската литературна ПСЕВДОКРИТИКА битува схващането, че един съвременен поетически текст, ако не е в бял стих , ако не е фрагментарепн и ако не представя някаква крайно напрегната емоция, то той не е наистина съвременен. На такъв текст веднага се лепва етикета „анахронизъм“ и се обявява за естетически непълноценен, защото не звучал съвременно, т.е. не бил модерен. Това е възможно най-нелепият критерий за оценка на един поетически текст, защото модерно, т.е. без ритъм, без рими, без цялостност, могат да пишат мнозина и за жалост го правят – графоманството е актуална болест. А иначе аз съм убеден, че между тези 388 стихотворения е имало много стойностни и наистина красиви неща, които са били подминати от журито с иронична усмивка просто заради греха си, че са изградени според класическите идеи за поезия, ония, които са утвърдени през вековете от хора, които са разбирали от поезия много, ама наистина много повече и по-истински от нас.Апропо смятам, че журито на този конкурс следва да бива съставяно единствено и само от ПОЕТИ, и то повече – поне седмина. Нямам абсолютно нищо против г-н Ракьовски, но за мен е недопустимо хора, които никога не са писали стихове, да журират такъв наистина престижен конкурс за поезия !!
юни 6th, 2010 at 10:17
Маргарита, ако последвате линка („кликвайки“ с левия клавиш намишката върху заглавието „Йога“ на Калоян Игнатовски – в края на тази публикация – ще можете и да го прочетете, и да чуете, как авторът го чете на церемонията…). В следващите дни ще бъдат публикувани – в DICTUM или тук – и останалите наградени стиготворения…
Камен… – не, нямаше стихотворения, като описаните от Вас (имаше само опити, понякога почти успешни, но – опити за такива), иначе аз щях да ги забележа – бъдете сигурен. (В. Дишев).
юни 6th, 2010 at 10:32
Бързата новина от личния ми блог: http://mislidumi.de/?p=4980 Сърдечно благодаря на журито за доверието! Имам да черпия по един ментов бонбон.:) Лично за мен изказването на Цветан Ракьовски влиза в диалог с множество
главоблъсканици на тема поезия из блога ми. Утешително е да чуя това
мнение. И още по-важнoто – не остава като тупване с ръка по масата, а
подканва за разговор.
юни 7th, 2010 at 8:45
Съжалявам! Прочетох награденото стихотворение „Йога“ и това на Петя Хенрих….е, не ми харесват!Боже, това ли е поезията с днешна дата….къде е лиричното настроение, чувствата…Това са просто думи….всеки може да седне е да пише по този непоетичен налин.Лично съм разочарована!Скоро прочетох стихове от палестинеца Халед Даруиш – истинска Поезия!
юни 7th, 2010 at 11:25
Идея!Защо не отпечатате всичките стихотворения, участвали в конкурса…. и тогава да видим каква картина ще се разкрие!Подкрепете ме, уважаеми читатели! Ако обичате поезията и истината!
юни 7th, 2010 at 12:30
Добро утро, Анета! Благодаря за искреността ви. Това е по-ценно от
лицемерно премълчаване или лъжа. Може би стихотворението на Калоян
Игнатовски “Йога” ще ви се разтвори, ако прочетете и това на Вислава
Шимборска, към което то препраща. Знаете ли, наистина е вълнуващ точно
този диалог между текстове, изказвания, препратките към други текстове,
като отговори на писма, като художесвени имейли с бавността и нервната
несигурност на поезията. Може би такъв прочит ще ви помогне да се
доближите до текста “Йога”. А ето и самото стихотворение на Шимборска:
“Снимка от 11 септември” http://liternet.bg/publish6/vshimborska/11.htm
🙂 Поздрави, Петя Хайнрих
юни 7th, 2010 at 14:17
Едва ли наградените автори мислят така, както и пишат. Пази боже…Никаква поезия не е това. Направо за диагноза.Не злобея, но очаквах да се оценят стойностни неща, а то работи за които не можеш да разбереш даже за какво става въпрос.Ужас.
юни 7th, 2010 at 16:21
това поезия ли е? Форматирайте го по друг начин, придайте му друг външен вид и пратете в конкурси за проза- може да се получат награди. Защото има идеи, има послания, но… няма поезия
юни 7th, 2010 at 18:50
Аз съм напълно съгласна. Може би ако промените името на конурса, т. е. изискването за жанра на произведенията, няма да се получават недоразумения и няма да има хора, които напразно да участват в него, без да бъдат чути и забелязани, просто защото не отговарят на тенденцията. А относно нея със сигурност не съм съгласна. Теченията се определят от творците, не от критиката и хората, които създават литература, са онези , които запечатват в историята нейния облик в даден периода от време. Не мога да приема , че не е имало стойностни произведения в традиционна форма. Още не съм погледнала публикуваните призведения и въпреки това мога да бъда сигурна, че сред тях също ще има доста безстойностни неща. Лично за мен дори произведенията на някои от победителите са такива. Лично аз имам контакти с няколко поети, които са твърде талантливи, за някои смело мога да кажа дори гениални и все хора, които се пазят от светлините на прожекторите и пишат, просто защото изпитват нужда от това. Някои от тях на моменти са се колебали дали да не излязат на нашата литературна сцена, но винаги, когато участват в конкурси като този, всички врати им се затварят. На моменти дори си мисля дали тази тенденция не е умишлена, тъй като аз съм виждала много задълбочени и дори разтърсващи призведения, които незнайно защо не биват забелязвани. Затова аз твърдо подкрепям идеята да бъдат публикувани всички призведения, и ако журито смята , че има твърде нетърпими за прочит творби (може би дори с право), предлагам идеята да се публикуват отделно, и защо не дори още тази година. При липса на отговор от страна на организаторите, аз лично ще приема всичко това за тенденциозно. Моля всеки, който е съгласен с мен да ме подкрепи.
юни 7th, 2010 at 20:38
Румяна, за идеята си се обърнете към организаторите. Ние тук можем да публикуваме само онова, за което имаме разрешение и съгласието на авторите (а и – по-важно – само онова, което смятаме, че има смисъл да бъде публикувано… да – наистина, въпрос на вкус… ако пък чететете редовно и внимателно, ще забележите, че „вкусът“ ни има склонност да се наслаждава на добрите, само на добрите постижения, представящи различни поетики… и през цялото време само за това става въпрос… и претендираме, че умеем да ги разпознаваме… и сме го доказвали и ще го доказваме…)
И – честно казано, да се публикуват където и да било, особено пък на хартия, всички „стихотворения“, посветени на „дивната Трявна“ или такива, в които Ботев пристига с „Радецки“, а после не се различава, че онзи Радецки, който пристига на едно друго място „с гръм“ съвсем не е кораб, или всички онези текстчета – понякога написани сръчно – които задържително носят посвещението „На Славейков“, понякога без да се уточнява на кого от тях… и още, и още… просто всичко това би било убийство – на гора или на време… а някой трябва да инвестира в това време – т.е. себе си, иначе казано, да убие част от единственото време, с което разполага, онова на своя живот…
Е – екипът ни няма желание да го прави. И не го чувства за свой дълг. Нашият дълг е да се опитваме да представим онова, което смятаме (дори и когато не го „харесваме“ – с харесването, включващо „съгласие“, „съпреживяване“, „симпатия“ и други такива неща), че е важно и очертава тенденции и търсения… търсения – на нови форми или нови съдържания – наистина нови – макар и „вписани“, понякога, в „стари“ форми…)…
И т.н.
юни 8th, 2010 at 8:58
Поздравления за работата на журито. За моето разбиране това е най-подходящият подбор. Калоян Игнатовски е на напълно заслуженото място – първото. Една бележка, обаче бих искал да направя, което е повече свързана с механизма на представяне на решението, отколкото с работата на журито, което е работило при доста неблагоприятни условия. Според мен би било добре да се виждат номинациите за наградите и те да бъдат публикувани, както и съотношенията на гласовете при наградените стихотворения, заедно с мотивите за гласуване. Още веднъж поздравления за наградените.
юни 8th, 2010 at 22:37
Честито на наградените!Те пишат така,както умеят.Никой не може да надскочи себе си.Журито също.То отново не успя да отсее истинска поезия,която да те стисне за сърцето,не за гърлото.Виждала съм ,че и децата така рисуват.Драскат,наслагват,оцветяват,полюбуват се на новата рисунка и след малко я смачкат и изхвърлят.Това ще се случи и с тазгодишните стихотворения.След два дни никой няма да си спомня за тях.Събитието ще падне на дъното на чекмеджето на организаторите.Щом това целят ТЕ,така да бъде!Поезията ,истинската, обаче няма късмет с такива ,,неизкушени и бездарни естети“! ,,ПАЗИ БОЖЕ СЛЯПО ДА ПРОГЛЕДА!Ще те засипят с вредни отпадъци и окото им няма да мигне.И ще те убеждават ,че те са правите.Критерии си имат хората! Аз пък ще ви кажа,че наградените стихове не струват.Аман от вас!На маймуни ни обърнахте,маскари с маскари!“
юни 9th, 2010 at 1:10
Аз пък вече изслушах това – http://dictum.mediabg.eu/?p=3433 – и сега възнамерявам да помисля, а после, ако още имам нужда, може и да говоря…
юни 10th, 2010 at 15:45
[…] връчването на наградите на лауреатите на тазгодишния “Национален конкурс за лирическо стихотворение на
юни 10th, 2010 at 16:25
[…] Евгения Панчева чете своето, отличено с трета награда, неозаглавено стихотворение, по време на церемонията на връчването на наградите на лауреатите на тазгодишния “Национален конкурс за лирическо стихотворение на
юни 10th, 2010 at 21:16
не ми харесаха наградените произведения. Имам чувството, че авторите са направо неграмотни. Никакви препинателни знаци, къде са тези паузи? Моля публикувайте всички произведения- 388. Искам читателите да ги прочетем и да си кажем и ние думата. Нали стиховете са за нас- читателите?
юни 10th, 2010 at 22:25
Няма да коментирам, нито ще обсъждам работата на журито, но към авторите искам да отправя молба… Научете български бе хора. Ако искате един читател да почувства текста, който сте написали и особено когато става въпрос за стихотворение, използвайте точки, запетаи, главни букви и каквото там е нужно, за да се получи една завършена творба. Що за жури е това жури, което толерира подобни стихове, които всъщност не са нищо повече от съвкупност от думи…И как, ще опазим българският език, когато даже авторите ни, плюят на него?
юни 10th, 2010 at 23:53
Роси, във Вашия коментар преброих 5 (пет) пунктуационни и една грешка при употребата на „пълен член“… без да се взирам особено внимателно…
юни 11th, 2010 at 6:31
Така е редактор…Но, едно е да пишеш коментар, когато си развълнуван и съвсем друго да участваш в конкурс с текс за който не се знае къде му е началото и къде края. Радвам се, че знаете за какво става въпрос!
юни 11th, 2010 at 6:37
Е… и ако имаше опция за редактиране на коментарите, щях да поправя „редактор“ с главна буква. Спокоен ден!
юни 11th, 2010 at 8:31
Тъй като няколко души вече проявиха интерес към останалите работи, предлагам ако някой желае нека да направи сайт, където да публикуваме работите си. Нито организаторите, нито пък редакторите ще направят това. Нека го направим ние!
юни 11th, 2010 at 9:53
Чудесно предложение, Радке – ние нямаме право (както вече бе посочено
по-горе… но трябва и да се чете, освен да се пише…) да реализираме
Вашето предложение, (нямаме и желание – признаваме – и не само защото
тази реализация означава инвестиция на около 200 часа безвъзмезден труд,
а след като правим и досега всичко безвъзмездно, не виждаме, за себе
си, основание да използваме времето си точно за посочената от Вас
цел…), а организаторите едва ли имат желание да инвестират още време и
усилия в нещо, което вече е минало… Неудовлетворените амбиции са
мощен двигател… дано успеете да го използвате смислено… Успех!
П.П. Впрочем, Вашето предложение не може да се реализира и поради една друга простичка причина, посочена в регламента на конкурса и стриктно спазвана от организаторите – всички автори, изпращайки свои текстове, дават право името им да бъде разкрито, а текстовете: публикувани, в случай, че бъдат отличени, включително и чрез включването им в сборник от конкурса (25-30 текста, а не 388 – това са обещали организаторите в условията за участие, формулирани в обявата за конкурса…)… И не виждам как, кой, и по какъв начин, би могъл да накара всички участници доброволно да разкрият своята анонимност, (защото организаторите нямат това право – освен при вече посочените условия), че и да се съгласят текстовете им да бъдат публикувани някъде… Помислете, Радке, помислете…
юни 11th, 2010 at 11:17
Аз съм се обърнала единствено към участниците които желаят да публикуват работите си.Разбира се всичко е на доброволен принцип и не Ви касае…и дано някой го измисли…
юни 11th, 2010 at 16:41
Тъй като съм само читател и страшно много обичам поезията, мога да предложа на авторите в конкурса, да публикуват произведенията си в сайта за лично творчество „Откровения“, като до стихотворението си пишат, че е от конкурса „Славейкова награда“. Така ще можем да прочетем произведенията на отхвърлените автори -ние читателите,които наброяваме 75 000. Да се надяваме, че тези автори поне спазват Законите на българския език. Мразя неграмотните хора, но май много се навъдиха в последно време. Страшно е, че се мислят за творци. Кажете ми, мили хора, как да го обясня на учениците си?
юни 11th, 2010 at 18:30
Радост, предлагам преди да се опитвате да обяснявате каквото и да било на учениците си – и при декларираната Ви омраза към неграмотността – да си изясните причините, поради които във Вашия коментар има поне 3 пунктуационни грешки, без да се заяждаме за това странно „Законите на българския език“ (къде е тук „странността“? – това също е част от задачката…).
П.П. За реклама навсякъде се заплаща, но тъй като този проект е некомерсиален, ще Ви се размине със „забележка“…
юни 13th, 2010 at 21:26
Уважаеми г-н Редактор, Изключително грозно впечатление правят вашите изказвания тук. Мисля, че много добре Ви е известно каква е точно разликата между злобното заяждане и културния отговор. Есенцията на Вашите изяви е нискокачествена и оварварява окончателно заформената дискусия, както и свободата да има такава. Доколкото изчетох написаното, дори една от наградените – Петя Хайнрих, подкрепя наличието на такава. В случай, че това е неискрено от нейна страна, поне оставят положително впечатление добрите й обноски. Моля да вземете под внимание, че това е медия, а не – Вашата кухня, например. В този смисъл, толкова личното Ви и агресивно поведение, е много кичозно и неподходящо. В духа на плурализма – моето мнение също не е в полза на наградените. Да се говори за мода в поезията, според мен е компрометиращо спрямо основните белези на самата поезия – общовалидност и степен на художествена обобщеност. След като се запознах с търсенията на журито изпитвам сериозно безпокойство, че в конкурса могат да намерят вече място и текстовете от чалгата, и казвам „чалга“, защото „поп-фолк“ би било същото културно говорене за тази музика, на каквото сме свидетели за наградената тази година поезия. Наградениете стихове, по мое мнение, са маниерни и не притежават необходимата степен на художествено обобщение, така че „да стиснат за гърлото“ читателя. Те остават в сферата на едни индивидуални търсения на интересни, интелигентни и мислещи автори, но пак казвам – индивидуални. „Славейкова награда“ навежда към много по-високи изисквания към езика, формата, символите и достигнатите обобщения – поне за мен е така. Аз също бих искала да се запозная с всички творби, участвали в конкурса, защото т.нар. „снемане на анамнеза“ не е селективен подбор само на доброкачествения материал (ако става дума за обективна анамнеза, разбира се).
юни 13th, 2010 at 22:31
Уважаема „Инадея“, бихте ли посочили, кое в „моите“ изказвания е „злобно заяждане“ или агресия (освен ако нямате предвид това, че на два коментара, в които се заявява преизобилна обич към нормите на българския правопис, е отговорено с посочване на прегрешения към същия този правопис… Или че на една откровена реклама на сайт за самопубликуване е отговорено кратко, ясно и възпитано, че обикновено рекламата се заплаща?)?
И – както виждате – дискусията продължава да „тече“ необезпокоявана, като дори и оскърбителни квалификации като Вашите (и много други) не са редактирани…
Да, уважаема „Инадея“ – медията е отговорност. И точно затова никой от нас не си е позволил нито една оскърбителна или неуважителна квалификация – за когото и да било, и за чието и да е мнение (макар, понякога, като „просто“ хора, да ни е било изключително трудно да се въздържаме…)… И – честно казано – не сме сигурни, че сме прави, разрешавайки продължаването на тази „дискусия“ по начина, по който (не само от Вас) очевидно е разбирана… но още извастно време ще проявим търпение… Докато злоупотребата с публичността и откритостта изчерпи търпението ни…
юни 25th, 2010 at 14:26
Няма да чета цялото Ви мнение, не е необходимо.Защото сам си противоречите.
Вие споменахте,че ние нямаме смелост да напишем имената подрабатите си.Направих го. ЕДНО ОТКРОВЕНИЕ- ЧЕТЕТЕ
юни 25th, 2010 at 14:36
Да-ааа – необходима е изключителна интелектуална смелост и прозорливост, за да заявиш, че в едно изказзване има противоречие, преди да си го прочел, при това аргументирайки отказа си да го прочетеш, с твърдението, че в него има противоречие. Шапки долу!
юли 30th, 2010 at 11:33
Поздравления за Калоян!
Към няколкото обидени поетеси – Радка, Роси, Радост и прочие
Ръ-та. Скъпи Ръ-та, ако ви харесва да пишете, пишете, но не забравяйте, че
понякога да се чете е по-трудно, отколкото да се пише.
август 4th, 2010 at 17:09
Това ли измисли 1 месец след дискусията, Венци.Браво!!!