има едно
идване
при себе си
едно безкрайно клиширано
събличане на кожа
делово окачане на закачалка
да не се измачка
че утре пак ще е потребна
има едно
оставане
по голи нервни окончания
и мускули
и сухожилия
всеки трепет е видим
има едно
стичане
на невидими сълзи
има едно
преглъщане
има едно
отмиване
има един
сън в ембрионална поза
има
Можете да чуете как Бояна Петкова чете стихотворението в DICTUM
Бояна Петкова
в “Кръстопът”
Бояна Петкова в “DICTUM”
Връзки към други публикации (генерирани автоматично):
април 5th, 2010 at 23:09
[...] Петно Бояна Петкова: Ритуал Време е Галина Николова: [...]
април 29th, 2010 at 23:09
много ми харесват тези твои последни стихове