Авторски текстове (ЛФ)

Нели Добринова: Кости и колене

Публикувано от на януари 20, 2009 в 7:00 pm.

Всеки следобед, около четири и половина,
слушам музиката от един акордеон –
почти непрекъснато танго,
с което смело се опитваме да не се настъпим.
Едва вчера видях музиканта
и исках да му разкажа за едночасовите:
обувки от червен сатен,
копринените чорапи
и ужасно червените нокти.
За роклята с непослушните презрамки,
която скрива прасците и излага коленете,
за драскащата по кръговата ми отбрана игла
(голямото бягство, отдавна разложено на малки,
които са вечното оставане).
Пуснах монетата и когато попита „Нали не ви преча?” –
разбрах, че и той ме е чул.

Днес намразих дъжда, който вали с нечия ревност
(и ме „въртят” коленете),
точно час преди да излязат чиновниците.
Днес бях чиновник час повече,
за да купя ръкавици без пръсти.



Нели Добринова

Нели Добринова в „Кръстопът“
Нели Добринова в DICTUM

2 коментара за “Нели Добринова: Кости и колене”