Нели Добринова: Дохио

Публикувано от на февруари 8, 2009 в 12:57 am.

Причините мръзнат под изписани листове
и кълнат настроенията ми,
които кашлят, кихат и подсмърчат
в кишата след лугата в мастилото.

Последна контракция – и пресъхва оризище.
Спокойна,
спя в люлката на преспапието
и не мисля кого, как и кога
ще загубя в съня си.
Проветриво и сухо е – място за много ориз
и много чували с оризова слама.



      Нели Добринова чете стихотворението си „Усмихни се“ (архивен запис от седмичното обзорно предаване за култура „Югозападът“ на Радио Благоевград – 30.06.2007 г.):



Нели Добринова

  Нели Добринова живее и работи в София, където е и родена на 19.12.1964 г. Публикувала е в Тримесечника за литература „Глоси“, във в. „Антимовски хан“, в. „Компас“, Алманаха за SMS поезия (2007), „Литернет“… През октомври 2007 г. Издателство „АРС“ издаде нейната първа книга – „Небе и други герои“ (книгата е налична и в момента в „Български книжици“), а през 2010 г. – отново от „АРС“ бе издадена втората книга с поезия на Нели Добринова – „Дизайнерски сняг“ (книгата е налична и в „Хеликон“). Лауреат е на множество конкурси за поезия, носител е на „Славейкова награда“ за 2013 година. През декември 2014 г. с логото на Издателство „Пергамент“ бе публикувана книгата на Нели Добринова „Малки мъжки игри”.

  Поддържа свой авторски интернет-проект – CUBE.

Небе и други герои - корица

  Георги Милев за „Небе и други герои“: Композиционно, стихосбирката е построена върху четири цикъла: “Лула и грош”; “Еол и флейта”; “При мен е слънчево” и “Остров Оцеляване”. Формално, първият и четвъртият цикъл са с преобладаващо „дълги“ стихотво- рения, а вторият и третият (най-вече третият), които структурно са сърце- вината на тялото, са съставени от миниатюри (понякога изчистени до стилистиката на хайку). Само че миниатюрите в никакъв случай не водят до олекотяване на този център, тъкмо обратното – със силния си заряд те постигат висока концентрация на смисъла, която да поеме тежестта на цялата верига от текстове. И превръщат стихосбирката в книга, в завършен драматургично “продукт” (може би тук е заслугата на редактора Ваня Стефанова, но без спецификата на текстовете, това едва ли би било възможно). Забележителни са и преходите между циклите – като че ли осъзнаването на битийността естествено води до любовната емоция, а от краткостта и вглъбеността се ражда смиреност…


Нели Добринова в „Кръстопът“.
Нели Добринова в DICTUM.


36 коментара за “Нели Добринова: Дохио”