Като да носиш вятър под езика си
и залез да издишваш
да пали издиханието една стара мисъл –
клон смокинов с аромат на сладко
после съзерцаваното дърво от прозореца
ти се изправя като библиотека с недостижими книги
действителни само в сънищата
неистов дълъг скок по гребена на страниците
като се хлопне и последната
политаш –
захарно петле в сладкия вятър
а езикът вехне в корена си като дърво
от тъмна страст