Поетът
Събираше думите като пеперуди.
Забиваше ги с карфички върху различни цветни листа, за да изпъкнат по-добре.
Копираше ги много пъти,
с надеждата да получи по-различен звук или нюанс
от обичайния.
Пробваше различни комбинации между тях :
Сложни плетеници, пропускащи тук-там по малко светлинка,
Архитектурни лабиринти, които изморяваха и отчайваха
неподготвения турист
Или семпли едноцветни композиции, например в зелено –
ей така, за отдих и съзерцание.
Животът му с думите беше изящно подреден и възхитителен,
като картичка от екзотичен остров.
А в леглото му нощем лягаше една риба.
Павлина Каналиева в „Кръстопът“.
