Някой гъделичка голямото ми лениво сърце,
което се поклаща на дъното като октопод.
На закуска топи солетите ми от пръсти в чая си
и ме спасява от вредния шоколад –
по цели дни ме държи гладна.
Но вечер ме завива в станиол,
слага ме да спя в плетената си шапка,
сънува ме
и мърка.
Павлина Каналиева е родена в Хасково. Следва в СВУБИТ, специалност „Библиотекознание и библиография“. Живее и работи в София. През 2004 г. е издадена нейната първа книга – „Оживено“ (изд. „Словото“). Автор е и на няколко интернет проекта, сред които и http://pafffka.blogspot.com/.
Павлина Каналиева в „LiterNet“.
март 2nd, 2009 at 9:58
[…] й вече в улицата свива, започваме да чуваме едва… Павлина Каналиева в “Кръстопът”. Връзки към други публикации (генерирани […]
март 4th, 2009 at 15:34
[…] Павлина Каналиева […]
септември 30th, 2009 at 17:28
[…] съм щастлива и това ме притеснява. Павлина Каналиева в “Кръстопът”. Връзки към други публикации […]
март 18th, 2010 at 9:59
[…] стигат. Павлина Каналиева в “Кръстопът”. Връзки към други публикации […]
август 18th, 2010 at 9:46
[…] за да има върху какво да стъпва, когато се оглежда. Павлина Каналиева в “Кръстопът”. Връзки към други публикации […]
август 20th, 2010 at 0:02
[…] в леглото му нощем лягаше една риба. Павлина Каналиева в “Кръстопът”. Връзки към други публикации […]