Павлина Каналиева: Йована

Публикувано от на март 2, 2009 в 9:57 am.

Ужасно е красива мъката ти –
с прешлени от сол,
с очи насочващи от упор
светлина в сърцето.
Напояваш с нея жадната хартия
и поникват клони във съня ни
с болка.

Ужасно е красива мъката –
опитомява ни като дървета,
впили в нея корени
от дългото и търпеливо
чакане.
Не ни забравя.

Ужасно ни обича –
от малки ни плете
красиви нанизи от думи,
през които вее вятър
(В съня си даже
ножици държим.)

Но днес е тихо –
гласът й вече в улицата свива,
започваме да чуваме
едва…


Павлина Каналиева


Павлина Каналиева в „Кръстопът“.




1 коментар за “Павлина Каналиева: Йована”