По-добрата ни половина –
липсваща,
разядена от несигурност.
Неузрели зародиши на любовта.
Под езика – горчив шоколад
и изсушени
гроздове на гнева.
Има истории,
по-крехки от сняг
и зелено откъснати думи,
които не стигат.
Не стигат.
Павлина Каналиева в „Кръстопът“.
април 6th, 2010 at 0:03
[…] във вода Павлина Каналиева: Отвъд Петя Хайнрих: Няколко грудки поезия […]