Новата книга на Мария Донева – „Меко слънце“ („Жанет-45“, 2010 г.) – пое своя път към читателя.
„Редактор и вълшебен помощник на книгата е Соня Несторова, оформлението е на Румен Жеков, снимката на корицата е направена от Николай Димитров-nixo.
В книгата има 74 стихотворения, повечето от тях – писани през последната година.
Голяма част от тях са писани във влак.
Голяма част от тях първо са пращани като SMS. Други са предназначени за пеене в съпровод на тромпет.
Всички до едно са римувани.
В много от тях се говори за животни.
Подредени са по сезони, най-малко са зимните.
Писани са с идея да развеселяват, но послевкусът на повечето е малко тъжен.
Могат да се дават на деца.
Май е това :)))))“

   Ето така – като Мария Донева от последните години – Мария Донева представя новата си книга.
   „Не веднъж в последните години съм казвал, че имаме нужда от Мария Донева. От нейния кураж и това, което тя и той дават.
   Мария Донева може да пише както иска – доказвала го е. В последните години пак пише така. Поемайки риска начумерени погледи да определят това писане като лековато, инфантилно… съскайки, че не разпознават в него страдание, терзания, белези от препъвания, мъките на автора да събере себе си… Няма как да го разпознаят. Няма го в тези стихове. Те продължават упорито да твърдят, че светът може да бъде друг – ягодовосладък, ментов… пъстър. И дъхав. Приласкаващ. Ако бъде погален.
   После – след четенето – ако небцето ви не е вече мъртво от системна злоупотреба с горчица, можете да усетите всичко. На всичкото. В един плътен послевкус – очароващ, наситен с цялото възможно богатство от аромати и усещания… Един дъх липсва в него – този на гниене (любителите на уиски няма как да харесат това). Но на мен не ми липсва. Имам нужда да знам, че светът може да бъде и такъв. Поне за малко. Докато тази книга и тази поезия са някъде край мен…“ (Валентин Дишев).

Лятна снимка

Днес прането изпръхва
изведнъж, на момента,
и градът си отдъхва,
цял във злато и мента.

Светлината узрява,
зачервена и сочна,
и следобедът става
за запомняне точно –

ето босите лапи
на детенце в количка.
Ето цвят, който капе.
Ето свят.
Ето всичко.

Мария Донева в „Кръстопът“.
Мария Донева в DICTUM.