тук силуетите са без тежест, без форма
не вярвам да имат значение
не вярвам да е нещо съдбовно, тази
обедна августовска мараня
разсечена от плява на пришълци по ризи
  документалисти
  но на какво?
на реанимиран от бомбардировки град
прибрал в килера на покрайнините си
монументите на миналото
  затворен за диктатура
  отворен за сношение
от днес се зова Memento и спускам червени
тухлени стени: тук кътам Ленин, Енгелс, Маркс
наместо диктаторска глава, ботуши реплика
и лента за „Живота на шпионина”
  в салончето мирише на анахронизми
а после си забравям името
и дунавското корабче по кръвотечението
разнася ме, съсирек, към градското кардио
интернационално, многокамерно

неспособен на донорство, съшивам улици
архитектурно слепям десетилетия
хирургът в мен търси криви и(ъ)гли

познатата ми до протъркване улица Váci
втори ден предлага същото:
човек, подрънкващ на водни чаши
а моята жена мим е пак в бронзово
  огнеопорна кукла, спуснала клепачи
  от стряскащото им отваряне пищят деца
  но ето я усмивката ѝ, майчинска
с хладката несъизмеримост на форинта
който дрънчи в диалози, в опити
донорите на града пълнят кукленска ѝ кутия
от мен получи най-простото:
насред Váci, насред август, насред отварянето
  моите два клепача я затвориха извън
  херметически




  Димитър Калчев е роден на 23-ти юни 1988 г. в гр. Варна. Завършва руското училище в града, а след него и II МГ „Д-р Петър Берон”. В момента следва специалност „Право“ в СУ „Св. Климент Охридски”.
  Носител на голямата награда за разказ от II-то издание на Националния конкурс „Фантастично изкуство” (Бургас, 2010). Отличен на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ (2010).