.
виждам майка си,
съблякла се е по кости,
скривам се под масата
да ѝ у шия рокля от покривката,
а тя попива небрежно една сълза
и ме завива с кожата си.
.
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
окт.
06
0
коментара
Мила Люцканова: без заглавие (виждам майка си…)
Етикети: електронно списание за литература, Електронно списание за литература "Кръстопът", издателска група Арс и Scribens, Издателство "Арс", книга, Краят на думите, литература, Мила Люцканова, поезия, списание за литература, стихотворение
окт.
05
0
коментара
Ева Гочева: без заглавие (когато си тръгваме от някого…)
.
когато си тръгваме от някого казваме:
не знаеш
не можеш
не искаш
не правиш
не помниш
вместо да напуснем
както вятърът напуска мелницата
и да е съвсем достатъчно
след нас да остане само нещото
с което другият да се нахрани
.
Прочети цялата публикация
окт.
04
0
коментара
Мила Люцканова: без заглавие (юли…)
.
юли
беше дъждовен
но мек
като праскова
дъхав
лепкав и сладък
стичаше ми се по брадичката
юли
от първи до трийсет и първи
от минус безкрайност до плюс безкрайност
денонощен
непредвидим като март
юли
се увиваше около мен докато спим
през юли
в юли
и той във
мен като
море
и като слънце
като спазъм
като човек
.
окт.
03
0
коментара
Ева Гочева: без заглавие (ще измисляме приспивни песни…)
.
ще измисляме приспивни песни
благословии и молитви
ще връзваме обувките им така
че само истинската любов
може да ги развърже
обещаваме
обещахме
а после някой ден ще се събудим
до порасналите им тела
и ще ги оставим да се отдалечат
те все още не знаят
че не сме истинските им майки
те все още не знаят
че каквото и да сме правили
и каквото и да правим
самотата възпитава децата ни
по-добре от нас защото:
тя е майката
всички ние сме заченати
в раната между бедрата ѝ
.
Прочети цялата публикация
окт.
02
0
коментара
Съдържание на електронното списание за литература „Кръстопът“, бр. 9, 2026 (бр. 215)
Етикети: Виолета Куманова, Георги Рупчев, електронно мултимедийно списание за литература DICTUM, електронно списание за литература, Електронно списание за литература "Кръстопът", електронно списание за литература „Кръстопът”, литература, Малина Томова, Мария Гюрова, Мария Донева, Мария Куманова, Оля Стоянова, Петър Чухов, поезия, Ренета Бакалова, Светла Радкова, списание за литература, Станислав Стратиев, стихотворение
окт.
01
0
коментара
Нинко Кирилов: здравей на оръжията
танцувахме без музика навсякъде
това не е патетика не е любовна лирика
това е просто фината имплозия
която сме очаквали
и точно като векове минават влакове
и точно като гарата часовниците презареждат
и точно в тази непохватност на движенията
научихме че танцът е оръжие
това здравей е само заминаване
откатът му е с вкус на непознатото
да ти си тук но другаде не си
а нещо там танцува
сеп.
30
0
коментара
Мария Гюрова: Крепежът е небето
.
Просто нещата си имат различни страни –
имат си фасади с парадни входове, портиери,
хора, които взимат багажа ти и т.н.
Аз познавам такива неща.
Имат си и други страни – вътрешни дворове,
вътрешни градове, под тях тъмни градове и т.н.
Когато дойдат до мен такива неща,
започвам да скитам из тях.
Понякога гледам формата, понякога цветовете,
светлината.
Понякога има крах, наводнение или здрач.
Звуците пропадат, гостите са си отишли,
масата е изоставена и кой ще разтреби останалото
по чиниите и чашите?
Аз поглеждам нагоре в очакване да видя
люлеенето на въображаем кристален полилей,
голям и тежък над тази опустяла вечер.
Може би има някаква тайна
където е крепежът му – с небето в случая.
Но знаете ли какво,
в момента той е свален за почистване
и адски много специалисти с ръкавици
милват частите му като ексхумиран от небето
организъм.
Дали ще открият тайната?
…
Кой знае какво ще трябва
от сакристията.
В крайна сметка реставраторите
носят отговорността и
всички алхимични тайни
за оцеляването на спойката
с небето.
Прочети цялата публикация
сеп.
29
0
коментара
Светла Радкова: Селце
сеп.
28
0
коментара
Мария Гюрова: Любовни писма
Дори в големия кръг на нещата има един център,
където аз и ти
не сме аз и ти, и
съществуваме по друг начин.
По периферията се разпръскват
звезди за украса на живота и празниците му,
галактики от сладолед и любов,
лилави следобеди като фойерверки под лъжичката,
продупчени билетчета за трамвай от 6 стотинки
на път за срещи с детството.
Всичко е тук –
дори спуканите гуми на велосипеда ми,
лепенките и ожулените колене,
любимата кукла Митко,
любовните писма на татко към майка,
в които пише за братята и сестрите си,
как са се мъчили като грешни дяволи
да надмогнат глада без родители,
да опитат да построят къща,
да се разпръснат,
да се отгледат,
да отгледат деца…
Аз и ти.
Не е ли едно и също?
Първо си дете, родител,
после предшественик
на звезди и галактики.
сеп.
27
0
коментара
Светла Радкова: Еt cetera
.
Вятърът подкарва стадо облаци
като някога
като утре
наоколо боде красиво
под слънце предпазливо-есенно
живота на телата ни е кратък
но не на боровете
на реката – не
сенките ни обитават в тях
и после се стопяват
като днес като винаги
.
Прочети цялата публикация
сеп.
26
0
коментара
Мария Гюрова: Обувките ни
Докато прохождаме,
всички светове са в живота ни.
Но не остава така.
Една ръка ни държи
през онова, което
ще трябва да забравим по пътя.
И това е цената да имаме
майка и баща, любов,
своя земя, камбани, птици.
А Бог ту завързва,
ту развързва
обувките ни.
.
Стихотворението е от новата книга с поезия на Мария Гюрова – „Родители на дъха“ (под печат – „Фондация за българска литература“, 2026 г.)
.
Прочети цялата публикация
сеп.
25
0
коментара
Светла Радкова: SUUM CUIQUE/ВСЕКИМУ СВОЕТО
.
Планината врата няма
ще ни надживеят
наежените мъхове
следите от диви коне
вятъра
притихнал реката да не буди
треви и птици непознати
и едно отсечено дърво –
избрано
за разпятие
.
Прочети цялата публикация
сеп.
24
0
коментара
Виолета Кунева: Издирва(ш) се
.
едно стихотворение тръгва
от хаоса в бульона на кръвта
поема спокойно към белия свят
оставя живота да го нарани
носи си белезите
крие се зад думите си
опровергава се
въпреки че се променя външно
няма страх от смъртта
знае
ти
ще го разпознаеш
.
Прочети цялата публикация
сеп.
23
0
коментара
Ренета Бакалова: Mágoa
.
Мой малък ангел на думите,
устата ти е пълна с малинова кръв.
Не знаеш кого трябва да виниш
за това жертвоприношение:
зелените ками на листата,
които заплашително бранят кожата,
или белите остриета;
зад тях като животно, сито
след кратката жестокост на целувките,
спи езикът, изнемощял от знамения.
Мой малък ангел на думите,
Венера се издига над корабите
и пак тя ги потапя – само сменя лицето си,
веднъж е огледало, после дума, след която
воюват всички: и Корана, и
забранените книги, и премълчаните светци,
и покръстените.
Друг път е жена, понякога без корени,
винаги – с кости, с бедра копия,
с тъгата на котките.
Мой малък ангел на на думите,
милувките плячкосват изгрева, градините,
това в гърдите и отвъд, но ти не знаеш,
ерозират ласките и стават ластици и лакоми,
простено да ни е, не ще да различим, че кехлибара в кладите
коварен е, но да възпеем тази смърт, докато се събличаме
и свличаме, а продавачът на локуми ще прошепне нещо,
нещо много малко: удавиха се
две пчели в меда. Амброзия за живите.
Вода от Ахерон за мъртвите.
сеп.
22
0
коментара
Петър Чухов: без заглавие (Желанието…)
.
Желанието
ми прошепва
Аз съм твоят
Бог
издигни ми
храм
запали го
после
поплачи
над пепелта
и от калта
направи стотици
малки дяволи
нека обикалят
по света –
да ме прославят
.
Прочети цялата публикация