Да видиш как губи цвета си
да видиш как потъва заедно с душата ти
няма по-страшно нещо от това
да видиш
как някой затваря вратата
след пеперудата.
Прочети цялата публикация
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Маламир Николов: *** (Да видиш…)
Елица Мавродинова: Просветлението на Тезей
Тезей не чака и не вярва в нищо
освен във враговете. Враговете
го правят воин, затварят го сред себе си
в обсадата на плавните му мисли.
Той мисли – враговете са море,
което просто трябва да преплува
и в този ден не го интересува
дали ще се наложи да умре.
На неговия остров няма нищо.
Прочети цялата публикация
Маламир Николов: Последни думи
Хапеш ли раната, душата плюе солта на живота.
Понякога гнойна, понякога прозрачно чиста.
Заболях. И да, в гърдите ми пораснаха зъби.
Липсата на милост доведе до липсата на милост.
Прочети цялата публикация
„КРЪСТОПЪТ“ – СЪДЪРЖАНИЕ НА БР. 158 (януари 2022, ГОДИНА XV)

Съдържание на бр. 158 на eлектронното списание за литература „Кръстопът” – по раздели (авторите във всеки от тях са подредени по азбучен ред на имената) и категории…
Прочети цялата публикация
Калина Линкова: Тялото на лятото
под януарския скреж привиждам
грацилното тяло на лятото –
полюшва остри рамене, флиртува
изплъзва се ловко от лапите на нощта, търкулва
боровинков смях по зелените пасбища на юни
пътува надлъж с привечерните разговори – кораби,
които разбиват леда в златостенната чаша на юли
премрежен е август – оса, която се слива навеки
с плътта на смокинята
казват, списъците са недостиг, нефелна липса
в тялото на стихотворението
както люляците са просто сън
в усойната пазва на
очакването
Стефан Гончаров: Атон
корабите отнасят бреговете
пясъкът обикаля света
под езика на моряците
страхът им е сянка
хвърлена от върха на тази планина
Прочети цялата публикация
Елица Мавродинова: Преследване
Прощавай, майко, аз съм само плът,
обречена на остър слух и хищници.
Животът ми е бяг – задъхан път.
Встрани от пътя не познавам нищо.
Прочети цялата публикация
Милена Спириева: *** (напуска темата…)
напуска темата
веднага щом
се върне към времето
навън
не е за сън
не е за съм
живее между двете
сдобрява се със времето
Стефан Гончаров: Две стихотворения
ЖИВОТЪТ СЪНУВА
че е някъде другаде
далече от нас
където времето
не краде вечността
думите не започват
с мълчание
и децата не възкръсват
Прочети цялата публикация
Боряна Богданова: Кръгло
Имам една златна връв, увита около китката,
която ме дърпа съвсем леко назад, докато вървя.
Не се обръщам, за да проверя кой не ме (на)пуска още –
знам.
Не се умира толкова лесно.
Прочети цялата публикация
Димитър Събов: *** (Доцентите по нищета…)
Доцентите по нищета,
с проядени от тъмни думи зъби,
растат на тротоара през нощта
като нелепи, черни градски гъби.
Прочети цялата публикация
Милена Спириева: 9/11/11
Ако имах бинокъл
сигурно щях да се мъча
да гледам през няколко улици
блока дървета табели града
къде си точно и защо и как си
Прочети цялата публикация
Боряна Богданова: възкресение
когато беше малка един по един
изпопадаха всичките ѝ зъби
казваха ѝ да не плаче
защото скоро щяха
да пораснат нови
когато порасна разбра
защо никой досега не е казвал същото
и за сърцето
Прочети цялата публикация
Красимир Димовски: Пазачът на нощта
„Нали на нищо не умея аз да свиря, а вече пада здрач. Какво тогава?“
Сайферт
Юлка наближаваше двадесет и пет, когато призна на бай Христоско, че тая вечер ще се сгодява, ала старият не ѝ хвана вяра, щото внучката не за пръв път напразно разбуждаше голямата му надежда. Голямата надежда отдавна спеше в него, но от много сън бе натежала и го притискаше към земята, а бай Христоско не щеше да отива в земята, преда да види Юлка омъжена.
Когато Юлка съобщи на дядо си новината, имаше предвид Владислав Вечния, с който се беше запознала преди няколко нощи в града. Баща му бил сух и върлинест, имал бяла риза, тънки мустачки и стар москвич. Вечния беше сух и върлинест, имаше тънки мустачки и бял опел. Юлка хареса колата и веднага си представи как сяда на предната седалка, вдига крака на арматурното табло, а засилените срещу колата лъчи я щипят по коленете, пък това навярно беше приятно.
Прочети цялата публикация
Боян Тончев: Понякога
Понякога се влюбваш в момиче в метрото. Колкото за времето на едно пътуване. Кратки минути, в които опитваш да си представиш дали тя ще хареса музиката, която слушаш. Ще можеш ли лесно да я разсмееш и как точно ще изглежда лицето ѝ, когато ти се сърди за нещо. Дали когато заминавате на море, ще взима ужасно много багаж, половината от който няма да ползва. Вечер ще я изпращаш до тях, а след това ще вървиш пеша през три квартала, защото няма да имаш всеки път пари за такси. След време ще заживеете заедно, но ще сте толкова заети, че ще се виждате само рано сутрин и късно вечер. Тя ще пътува сама в метрото към работа, а някой непознат като теб ще я види, и на свой ред ще се влюби в нея.
Прочети цялата публикация
