. славя се като специалиствъв стягането на багаж –професионалиств организираното бягство. подреждам си мислитев ръчния.отдолу слагам тежкитеи меки подземни блатана подсъзнанието,с тях се загръщам,като стане хладно. подреждам си зъбитепо големина(в цялото им разклатенодостолепие на пародонтозата)и ги полагам в прозрачен джоб,да са ми подръка за проверката,
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: издателска група Арс и Scribens
Теодора Тотева: *** (Един ден…)
. един дентолкова обикновен като нещастието ти толкова делничен като чиновник между 9 и 5ще се сблъскаш със самото сърце на нещата а к о с ъ р ц е т о т и с ъ щ е с т в у в а ще се почувстваш като гола електрическа крушкав тясна нощна уличкаоткъдето излиза […]
Теодора Тотева: *** (Слушай…)
Слушай, всеки от нас е малко луд.Всеки от нас е една идея обречен. Но не забравяш ли живота,и че ние сме просто едни щастливи идиоти? Създадени от пръст и от невнимание.От доверие, от сол и любов,омесени от тайнатаг,която търсим цял живот. Ние, щастливите идиоти,които често се доверяваме един на друг.Ние, счупените до тъга и полуда,които […]
Златина Димитрова: Естествени гънки
Остаряването не започва с бръчка.Започва с тихата ненависткъм усмихнатите съседи,към прическата на момичето отсреща,към жената, която разхожда кучето си в шест,с възмущението от чуждия успех,с погнусата от влюбените тийнейджъри. Бръчката е знак за онова,което вече се е случило. Остаряването не започва с тялото,както и животът не завършва с него.
Теодора Тотева: Градина
. Има няколко начина да направиш градина,един от тях е да засадиш от себе си дом,да се прераждаш в пръстта, докато:поливаш, отглеждаш, садиш тънката линия на сътворението. И ако погледът е бил достатъчно трудолюбив,а гърбът силно приведен,ще остаряваш дълго,ще остаряваш красиво, както остарява Бог. И ще започнеш да се топиш,да се събираш в един хоризонт,където животът,тревата, мушиците,корените и небесата се […]
окт.
22
NO
коментара
Нели Станева: „Докато пишем, е добре“
Предлагаме ви разговор на Валентин Дишев с Нели Станева за проекта „Удължаване на лятото“ и нейната книга „Билет за никъде другаде“ от 17.10.2026 г.
окт.
21
NO
коментара
Златина Димитрова: Пейзаж
Най-голямата сврака,най-малкият синигер,най-пълното врабчеи умрелият плъх под тях:всичко изглежда в хармония. Наблюдавам ги отстрани – чудя сена кого ми напомня свраката,какво ми казва синигерът,за какво ме пита врабчето. Само последният образ в картината е ясен: цъфтящи в ниското, буйни треви.Пролетта винаги знаекъде да постави фокуса.
окт.
18
NO
коментара
Нели Станева: Сутрин с него
. Вероятно ще е същото, когато го намери.Кафето ще къркори неритмично във корема ѝ,навън ще крачи неприятен студ от север.Тя ще наметне нещо тънко срещу отегчението.Вкусът след трийсет, казват, почти не се променя.Недоволството е перманентна щампа изначало.И ако всяка обла форма е съставена от плоскости,отдалечаващи се една от друга с ускорение,обратнопропорционално на…Какво ли ще се […]
окт.
15
NO
коментара
Нели Станева: Нагоре
. В небето търся само халюцинации на прорези.Не очаквам никаква естетика във метафизиката.Само нещо мимолетно, отстранено бързо от премигване.Нещо по-болезнено от това да си извиеш шиятапод гилотината на невъзможното нагоре. . Стихотворението е включено и в книгата на Нели Станева „Билет за никъде другаде“ (Scribens, 2024 г.)
окт.
12
NO
коментара
Нели Станева: Едно стихотворение, което да ни свърже
. Преживей го като паяжина или като друг вид мрежа.Ако можеш виж насъщнотокато нещо абстрактно, което се раждаот метронома на гърдите.Ръцете не успяват. Биологията е обреченана разяждане. Например млякото засища,но неизпито се разваля. Хлябът,ако го извадиш недопечен,си е просто неугледна маса.А телата ни съвсем конкретно остаряват.И поезията, паяжините, мрежитевсе повече са синоними на опасност. . […]
окт.
09
NO
коментара
Мила Люцканова: без заглавие (има хора, които нося…)
. има хора, които нося на тила си,протягат се, тичат, понякога острят ножовенякои нося в косата или в стомаха,в гърлото, в китките, много тежат тези в коленете,лекарят каза, че имам износени стави, но знам истината,хората, които точат ножове, смеят се с прастар смях или си разказват истории за призраци,хората, които запечатват рани с лейкопласт или […]
окт.
06
NO
коментара
Мила Люцканова: без заглавие (виждам майка си…)
. виждам майка си,съблякла се е по кости,скривам се под масатада ѝ у шия рокля от покривката,а тя попива небрежно една сълзаи ме завива с кожата си. .
окт.
04
NO
коментара
Мила Люцканова: без заглавие (юли…)
. юлибеше дъждовенно меккато прасковадъхавлепкав и сладъкстичаше ми се по брадичкатаюлиот първи до трийсет и първиот минус безкрайност до плюс безкрайностденонощеннепредвидим като мартюлисе увиваше около мен докато спимпрез юлив юлии той въвмен катомореи като слънцекато спазъм като човек .
юли
30
NO
коментара
Свилен Иванов: Сами
Три кръга имабронзовото огледало.В големия приятелите виждаш,във средния си ти,а в малкия се отразяваединствено това,което те боли,единственобезкрая. .
