Стихотворението на Мария Липискова е включено в новата ѝ книга с поезия „Хирошима моя“ (Същности, 2017 г.)
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Tag Archives: Мария Липискова
фев.
16
NO
коментара
Мария Липискова: Неосветеността на смъртта
Стихотворението на Мария Липискова е включено в новата ѝ книга с поезия „Хирошима моя“ (Същности, 2017 г.)
фев.
24
NO
коментара
Мария Липискова: За буквите ни
Тя можеше да преброи до пет имена на букви, а той говореше четирите световни езика. Играеха на как с думите се правят неща…
Мария Липискова: Точно тази поза
ще заема това пространство. Ще се свия вътреутробно.Точно тази поза ще заема: вътреутробието е като матрица с вдлъбнатини, където да сложиш главата си, тялото, стъпалата. И думите ще станат вътреутробни. Ще преминат пространството, ще го деформират. Те сами ще се деформират…
Мария Липискова: Ритъм, Story: клетка № 2*
Тук са заглавията, които закачам с щипките: Story, Мая и Мартин за оцветяване. Ритъм. Мирисът на желязо, рамки и въжета по пода. Наричам го клетка №2. Не мога да дишам…
ное.
18
NO
коментара
Мария Липискова: German*
Дойде с червена тениска, избеляла, с олющена щампа на жена, някъде към 60-те, 70-те, актриса, възможно да е била хипи преди, вече абсолютно неразпознаваема на фона на мръсното червено. Беше пътувал два часа, идваше от Слънчев бряг, съвсем слаб, с огромната си черна коса, която приглаждаше силно от притеснение.
Мария Липискова: Несъзнавано за една ръка
Бавната ръка е тази, която пише. Наричана още Болинка. Болинка пише с две други ръце, с много дълги пръсти, които следваха за психолози в Германия. Тези, които учат за психолози в Германия казват, че там ги подбират с много дълги пръсти. Ръцете с дългите пръсти имат френско потекло: Греноар. Всеки ден в Бавария (където си поддържат добре ръцете), ги подрязват, за да не пораснат прекалено…
авг.
13
NO
коментара
Мария Липискова: Езици и вкусове*
Английският вкус бледожълта миниатюра следобед с майката (тя знаеше че е мъртва) в градината с чайните рози и жълто-синя шапка и после с Елиът беше по-свободна.
Вкусът към френския си оставаше изгубено време да погледне фаровете. Игралната зала (на Гог) затворена с патологичните светлини, кръжащи наоколо оголени крушки, надвесени над масите за билярд и още в началото на обладаване…
Мария Липискова: Къпещите се
Стъкло не съществува в тълкуване на сънищата. И затова можем да го сложим в широко отворените си очи. Шумът от апарата се чува: 1936. Лента с няколко къдъра толкова забавени, че застиват: три жени, жълто. Кожата от жълтото (което е време) е протрило части около глезените, слабините, устата…
