Tag Archives: „Непокътнат свят“

Ина Иванова: без заглавие…

…Крем срещу ревматизъм и тютюн срещу тъга,стара песен за русалка, която пееш само наум,иначе вятърът се обръща, казват рибарите.Утрините са бели като блажната боя за лодките,а животът им протича пред очите на туристите:студената пролет и лятото, ръждивият ноември,даже зимата с редки снежинкипо зеленото като пасище Мраморно море.Носиш към къщи хлябпред обективите на туристите,прибираш детето от […]

Ина Иванова: … (не казвай нищо повече)

. Не казвай нищо повече.Достатъчно е да положишлюбимата си книга на корема ми,твърдите ръбове на корицитеда погладиш с ръка, за да усетятежестта на хартията и премълчаното.Нищо да не остане от нас.Само една книга – кораб на Нойв средоточието на света,в средата на стаята,пред олтара на безмълвието ни,а някъде съвсем горе –сводът на небесните ни погледи.Прибоят […]

Ина Иванова: Тялото на паметта

Ръцете, които мелят бисквити и орехи,после топят маслото на водна баня.Жените, хвърлящи поглед през прозореца,навън, където плодовете зреяти градовете спят, размекнати в следобеда,и децата спят в размекнатия следобед,а косите им ухаят на прясно окосена трева,докато котките лениво почистват тялото на дома с езикв разтопените от слънце и меланхолия часове. Времето е кръгъл суров бонбон,ръчно приготвена […]