Хели Лаксонен: Едно, две…*

Публикувано от на декември 18, 2013 в 11:38 am.


Кафене в гората

Марийке,
казва Иванчо,
прибирай в раницата синята и черната чашка.
Изплети дрешка за каната
от овча вълна или от козината на ескимоско куче,
тъй че да заприлича на патица с човка.
Ако се случи да дойда по-рано на ливадата,
където вече ще съм разстлал одеялото за излет
и ще утолим своята жажда,
само така кафето ще е останало топло,
докато те очаква.



Какво ще взема в гроба

Преди да ме спуснете в гроба,
ако няма друго,
сложете в ковчега едни вълнени чорапи.
С вкочанени крака бая трудно се спи.
Може и нощната лампа с там някакви книги.
И една на шведски,
долу ще се позанимавам с нея.
Би трябвало да има писалка и хартия.
Едно сухарче е добре да има.
Радио чак толкова не ми е притрябвало.
Дай Боже, мобилен в гроба да не слагате.


* – заглавието на публикацията е редакционно. Стихотворенията на Хели Лаксонен – преводът от фински е на Гунтарс Годинс и Марин Бодаков – са публикувани най-напред в бр. 41 от 2013 г. на „Литературен вестник“ с водещ редактор на броя Силвия Чолева.



Хели Лаксонен - фотографията е на  Имантс Блумс





  Хели Лаксонен в „Кръстопът“.

Коментарите са заключени.