Авторски текстове (ЛФ)

Иван Херцег: Лице в лице

Публикувано от на май 12, 2014 в 12:01 am.


Обърнати с лице един към друг,
твърде близо сме, за да кажем каквото и да било,
твърде горещи, за да се почувстваме,
за да вкараме един на друг
пръсти в ръкавите си
и да плаваме, плаваме
под себе си.

„Делфинът на камъка
тази нощ целуваше майчината гръд“,
трябваше да кажа.
„Моят черен човек
страхливо охраняваше рая“,
трябваше да кажеш.

„Винаги съм искала да оживее,
да бъде всемир, тишина
в топлата уста“,
трябваше да добавиш.

„Винаги съм искал да се откаже,
да бъде само градинар, тайна
върху отворените длани“,
трябваше да прошепна.

Обърнати с лице един към друг,
винаги искаше гърди, майка,
обърнати с лице един към друг,
винаги исках тайна, градина,
дълбоко, дълбоко
– в себе си, себе си.

Стихотворението е част от книгата с поезия на Иван Херцег „Неправилности” (Издателство за поезия „Да“, май 2014 г., в превод от хърватски на Людмила Миндова), чиято премиера е насрочена за днес – 12 май 2014 г. (понеделник), от 18:30 ч., в „плюс това“ (София, ул. „Марин Дринов” № 30).

Иван Херцег - фотографията е от Goran Cizmesija





  Иван Херцег в „Кръстопът“.

2 коментара за “Иван Херцег: Лице в лице”