Няма осветление – и мръква рано
по върлините на вкаменелия
следобед.
Димят смолите от дървото на живота.
Порязах си езика в
ръб на белег
(лекувам твоята
секвоя –
преди да ти обърне гръб,
понеже ѝ окърши
сянката).
Не мога да те изговоря.
* – Азбука на дърветата.
