Срещата с някои книги е белязана от случайност и незаплануваност, да не кажа импулсивност и изцяло доверяване на момента. Така в редицата от запознанства с поетични книги интуитивно усетих, че ми трябва нещо непознато, затова да взема и да прочета „от другата страна” на Галина Николова беше идея, веднага приведена в действие. Приятно томче, с много нетипично позициониране на заглавието.
Хареса ми загадката, поставена с трите до тривиалност прости думи, непретенциозно килнати на една страна. „от другата страна”. Да, поезията казва най-много с това, което не казва. Тук чрез този способ е прекъсната асоциацията на заглавието на книгата с други текстове и албуми, нашумели в едно или друго време.
Човек, вече тръгнал из стиховете, „разказващи” за различни гранични състояния, променящи се според ракурса усещания за другост, забравя за първоначалните си питания, оставя се на потока от думи, внушаващ други замисляния и други въпроси.
Поезията в книгата не е разделена от цикли, не е обособена около подсмисли. Създава визуални усещания за свят, съставен от Ин и Ян („не е като да няма слънце”), за смисли, които се откриват само в съпоставка – сравнение с друго/друг: „тя”, „аз”, „всеки за себе си”, „пия много вода” и други.
Аз самата съм много лош читател на дълги стихотворения, но точно с по-обемистите стихове от тази книга нямам проблем, защото маниерът им на разгъване не е гръмогласен, а тих и вмислящ. И особено ми харесва нещо често срещано в тях: поантите са въпроси.
„от другата страна” – книга за променяне на местата, положенията и състоянията; книга за още една възможност. Книга за още един прочит.
Иглика Дионисиева в „Кръстопът”.
Галина Николова в „Кръстопът” и в DICTUM.
