Дали някога ще можем да полетим с балона на е. е. къмингс?
Двама души, извисени в небето над града,
по-високо от смога и по-ниско – за да видим как
светят покривите и движението мяука.
А може би ще зърнем други като нас, загледани във вечното –
с тъжни крачки те отказват да живеят.
Или онези, откъснати от тротоарите –
хвърлящи поглед като диск,
който се разтопява пред слънцето.
Сигурно това са облозите им с висините:
ще бъдем двамата в един балон, който души смъртта
в короната на вечнозелено дърво
Стихотворението е включено в книгата на Екатерина Григорова „Дъска по мокрия пясък” (Издателство „Ерго“, септември 2014 г., оформлението и корицата са с автор Иво Рафаилов), която бе отличена с Национална литературна награда „Биньо Иванов“ (за принос в развитието на българския поетически синтаксис)” за книга с поезия, издадена през 2014 година.
Екатерина Григорова в DICTUM.
Екатерина Григорова в „Кръстопът“.
юли 24th, 2015 at 1:36
[…] Залезът Златна Костова: […]