На прага на шведските блокове висят гипсови налъми.
Огромните връзки потракват от вятъра.
Тази арт инсталация трябва да ни напомня нещо –
някакво люлеене, някакъв порутен завършек
на всяко въстание.
Морето с импозантни гирлянди и желирани ребуси
ни носи в бушуващо равновесие.
Там, в оня северен край на света, има
диви ягоди и високи търговци.
Наклонът – пръст от пръстта – е адекватен
само за определени съзнания,
които не търсят любов,
нито вина, нито тъмнина, за да я прокълнат.
Стихотворението е включено в книгата на Екатерина Григорова „Дъска по мокрия пясък” (Издателство „Ерго“, септември 2014 г., оформлението и корицата са с автор Иво Рафаилов), която бе отличена с Национална литературна награда „Биньо Иванов“ (за принос в развитието на българския поетически синтаксис)” за книга с поезия, издадена през 2014 година.
Екатерина Григорова в DICTUM.
Екатерина Григорова в „Кръстопът“.
