Ивайло Добрев: Ти млада черешо под която израснах

Публикувано от на декември 31, 2015 в 12:02 am.


Ти млада черешо под която израснах
Искаше да се погрижиш за спасението на душата ми
Знам

През онези дванадесет месеца на луната
през онези дванадесет месеца и четири сезона
На слънцето във облака който слезе да види
бора в нашата градина и аз го видях и запазих

Когато се спускаше ураганен вятър и гледах
смълчан през прозореца как хвърчат клоните ти
Защото това бяха и моите клони

Когато под теб се водеха думи
за сенките в селските къщи и
козирозите се връщаха от полето
със затъкнати зелени треви в устите

Когато катеричките коленичиха до шишарките
нападали до малките ти начупени клончета а
аз излизах привечер да ги събирам
Защото това бяха и моите начупени клончета

Денем имаше да си говориш с мравките и пчелите
млада черешо и
сядах под твоята сянка да броя плода ти
красавице

Безброй Съвършени черешови топчета в които се губех
Хубав исках да бъда млада черешо

После под теб се брояха
дюлята червената ябълка жълтия пъпеш

Под теб аз самият видях за пръв път
моята собствена кръв
А тебе те нямаше млада черешо

сега те припомням
сега те припомням
сега те припомням


Стихотворението е от книгата на Ивайло Добрев „Птица в ключалката“ (Издателство „Жанет 45″, оформление Иво Рафаилов), включена от журито, заедно с още 9 ясно различими книги с поезия, в разширената листа за номинации за „Национална литературна награда „Памет“ (в нейната Година втора – годината на Георги Рупчев) и в разширената листа с номинации за „Национална награда „Биньо Иванов“ .


Ивайло Добрев  





  Ивайло Добрев в „Кръстопът“.
  Ивайло Добрев в DICTUM.

1 коментар за “Ивайло Добрев: Ти млада черешо под която израснах”