В най-свободната зона
на плажа
като кон с капаци
между редици от камъшитени
чадъри и любопитни погледи,
очите ми пробягват
по отворената страница
“мамо, в твоята утроба
ти подготви смъртната ми маска”
Опитвам се да приема
несъвършенството
на човешкия род
и мисълта
че съм носила под сърцето си
смъртта
цели девет месеца.
И докато дъщеря ми строи
замъци на брега,
упорствайки срещу морето
се чувствам някак си примирена,
наблюдавайки
колко съвършена е
в детството си смъртта
колко свободна
Аксиния Михайлова в „Кръстопът“.
Аксиния Михайлова в DICTUM.
Стихотворението е включено в книгата на Аксиния Михайлова „Най-ниската част на небето” (Фондация за българска литература, 2008), която заедно с две други от първите книги на Аксиния Михайлова ще можете да си припомните по време на срещата с нея, онасловена „До другия край на нощта”, насрочена за 19 юни, от 19 часа в „Хралупата” (бутик за думи, образи и смисъл) .
