На 20.12.2018 г. в „Хралупата (бутик за думи, образи и смисъл)“, по време на събитието „Слънцестоене“ (9/10), се състоя награждаването на лауреатите на Националните награди Памет” и „Биньо Иванов” – за принос в развитието на българския поетически синтаксис”, за книги, издадени през 2017 г. (по традиция наградите се връчват с „отстояние във времето”, за да не бъдат повлиявани от „модата на деня”). С наградата „Биньо Иванов” бе отличена Амелия Личева за книгата си „зверски кротка”, а като носител на наградата „Памет” в нейната година Пета – „годината на Биньо Иванов”, бе отличена Йорданка Белева за своята книга „Пропуснатият момент”. (предишните четири издания на наградата и съответните години, за които е връчвана, бяха посветени на паметта за Иван Методиев, Георги Рупчев, Константин Павлов и Малина Томова. Решението петата година на наградата да бъде посветена на Биньо Иванов бе взето, за да се насочи още по-концентрирано вниманието към този български поет, който в годината, следваща връчването на наградата, би навършил 80 години…)
Наградите „Памет” и „Биньо Иванов” – за принос в развитието на българския поетически синтаксис” бяха създадени през май 2014 г., а първото им връчване, за книги с поезия, издадени през 2013 година, се състоя на първото събитие „Слънцестоене” на 22 юни 2014 година. Тогава за лауреат на „Национална литературна награда Биньо Иванов – за принос в развитието на българския поетически синтаксис” бе обявен Пламен Антов за книгата му „Тотемът на вълка. Неполитическото” (още за наградата, начинът на номиниране и посланията, които тя иска да утвърди, можете да прочетете в нейния статут; към 19.12.2018 г. членове на Колегията на наградата, „излъчваща“ журито, което трябва да вземе решение за съответната година, са Екатерина Йосифова, Екатерина Григорова, Марин Бодаков, Михаил Неделчев, Пламен Антов, Боряна Кацарска и Георги Гаврилов). Първият носител на „Национална литературна награда „Памет” (в нейната година Първа – годината на Иван Методиев) е Иво Рафаилов за книгата му „Изброими изкушения” (още за наградата, начинът на номиниране и посланията, които тя иска да утвърди, можете да прочетете в нейния статут; към 19.12.2018 г. членове на Колегията на наградата, сред които поне трима журират за съответната година, са Георги Каприев, Иван Ланджев, Иван Цанев, Иво Рафаилов, Палми Ранчев, Валентин Дишев, Силвия Чолева, Цочо Бояджиев и Анна Лазарова).
На третото събитие „Слънцестоене”, състояло се на 21 юни 2015 г., за втори лауреат на наградата „Национална литературна награда Биньо Иванов – за принос в развитието на българския поетически синтаксис”, за книга с поезия, издадена през 2014 г., бе обявена Екатерина Григорова с „Дъска по мокрия пясък“, а „Национална литературна награда „Памет” (в нейната година Втора – годината на Георги Рупчев) бе връчена на Иван Ланджев за „Ние според мансардата“, а на петото „Слънцестоене” (20.06.2016 г.) към почетния списък на лауреатите на наградите бяха добавени Ивайло Иванов с „Нов сън за щастие”, Силвия Чолева с „От небето до земята“, а на осмото „Слънцестоене” и Цочо Бояджиев, като лауреат на награда „Памет”, за книга, издадена през 2016 г. – за „Обратното на слънчогледа“ и Боряна Кацарска – като лауреат на награда „Биньо Иванов” за книга, издадена през 2016 г., за „Милост към езика” (така към Колегиите на наградите – съгласно техните статути, наградените се присъединяват по право към колегиите и възможността да журират следващи издания на наградите – се присъединиха в четири последователни години Пламен Антов, Иво Рафаилов, Екатерина Григорова, Иван Ланджев, Силвия Чолева, Цочо Бояджиев, Боряна Кацарска, Георги Гаврилов и Анна Лазарова – последните двама: като автори, номинирани за наградите и отличени с всички други национални награди за млади автори, кооптирани към колегиите, за да отстояват гледната точка на младостта – съчетана с творческа зрялост – към поезията. Така съставът им вече е посоченият към 19 декември 2018 година). Журитата на всяка от наградите не обсъждат, номинират и награждават книги на своите членове.
Статутът на наградата „Биньо Иванов” предвижда и две специални, извънредни отличия: „Почетен знак за принос в съхранението и интерпретацията на творчеството на Биньо Иванов” (до този момент той е връчван на Методи Панайотов за книгата му „Неразчетеният Биньо Иванов”) и проф. Михаил Неделчев – с единодушното и настоятелно решение на останалите членове на колегията на наградата и „Отличие за извънреден принос „Аз те наричам”. Освен основното отличие, по решение на журито, Национална литературна награда „Памет” може да връчва – при наличието на основания за това – и „Извънредно отличие „Едно” (негови лауреати до този момент са Екатерина Йосифова и Марин Бодаков), както и „Почетен знак” за принос към съхранението и интерпретацията на творчеството на автори, на които е посветено съответното издание на наградата.
Онези, които са прочели статутите на наградите, към които има хиперлинкове в статията (по горе), вероятно са забелязали, че още с учредяването им двете награди са не само независими една от друга, макар и учредени и подкрепени от една и съща неформална „Национална мрежа „Култура на паметта”, но и от учредителите си – след определянето на първите трима членове на Колегиите на наградите, учредителите на наградите не могат да влияят по какъвто и да било начин на решенията на журитата и развитието на традициите на наградите.
