дай ми елитарния език
на поетесите от края на века
които
откриваха тялото си,
а в него
остро копие.
някаква грубиянка те тласка
към смъртта.
слушай: и славеите
могат да прегракнат; на тринайсет си и дете, но и пустинята невада.
незасадената брезова фиданка
захвърлена в хранилището на гимназията
и до нея
чувалът с миша отрова
от който любовта си отрязва:
и ти
ще тровиш –
ще населиш света с миражи,
но само от алуминий и пластмаса
нали си наясно
(или пък ще разцъфваш).
отвъд лекото умствено изоставане
се шири социалната тревожност
покорените
морета
и
планините, които не можеш да покориш.
не пиша,
рециклирам
правя пелени и корабни платна
от превръзките
на ранените/покровите на светците
и
и не вярвам в безразличието към мухлясатата костилка,
когато разчупиш прасковата на две
и към сбора от отбрани
жестове,
нито пък в бащината интелигентност
на ръката от коленичилото тяло
в което заключи
амбицията на клетото момиче
от манастирската килия.
откривам плътта си, а под нея корсети:
кости не от човек, а от кит.
Превод от румънски: Лора Ненковска
Олга Щефан (р. 1988 г., в Хунедоара) е завършила Филологическия факултет на Университета в Клуж–Напока. През 2019 г. получава докторска степен за изследването си на тема Живи образи. Изкуствени тела. Първата ѝ поетична книга Всички часове (2006 г.) е отличена с голямата награда на поетични конкурс „Тудор Аргези”. През 2016 г. излиза втората ѝ поетична книга – Сатурн, богът, а през 2017 – третата, наречена Чарлз Дикенс (номинирана за наградата „София Надежде“). Нейни стихове са преведени на гръцки език.
* Представяме ви – по инициатива и в превод на Лора Ненковска – румънски авторки, номинирани за наградата за женска литература „София Надежде“.
