Авторски текстове (ЛФ)

Ваня Стефанова: Суха глътка на езика н’зема

Публикувано от на юни 6, 2009 в 8:39 pm.

Изпий си хапчето на гладно и заспивай
да не слушаш пак за
                               сушата
от времето Абу̀ке –
осем пъти долби, стерео и квадро: изпарените води оголиха дъната;
водният народ търчи обратно на реката; по тръните – препаски и парчета плът;
просото, кукурузът и поличбите
не никнат
(не е по силите им тая мисия, не е)…
та значи – разтревожените биха път напразно; и биха идолите с бичове
и ги гориха по петите;
по-сетне (пак напразно) ги омазаха с курбан, заради някакъв си слух –
помни ли някой откога, и на кого му пука, че можели да се покаят всички
(изсъхналият слух – кой знае откъде – че трябвало да се покаят всички).
Абу̀ке си е същата абуке.
Орко днеска изкълвал гледец на крокодилче
(в колекцията – две зелени изродчета, плюс препариран архетип (един) без време
и без име);
защо ти е да слушкаш-слушкаш;
                                              затворѝ очички (всички-всички)…
осем пъти долби, стерео и квадро.
Пий си хапчето на сухо, и заспивай, о̀ле.
Абу̀ке значи просто „егоизъм“ на езика н’зема.


Ваня Стефанова


Ваня Стефанова
в „Кръстопът“

Коментарите са заключени.