Веско знаеше как да се радва на живота. Беше щастлив. Живееше обикновено, имаше жена, две деца и куче, което отдавна беше пораснало и загубило вниманието на децата, така че се налагаше той да го развежда из квартала. Харесваше му. Имаше си и къща с наполовина изплатена ипотека, малък двор пред нея, средно висока заплата и дори кола (не от скъпите, но здрава). Живееше нормално, спеше спокойно, нямаше вредни навици. Когато се случи нещастието той не можа да разбере защо трябваше да се случи точно на него. Накрая стигна до извода, че не го заслужва, но това не помагаше особено, защото нещастието беше факт.
Една сутрин Веско се събуди, изми си зъбите, направи кафе за жена си и за себе си, и започна да прави закуска. Тогава се случи. Първа го забеляза жена му. Тя ужасена застана на вратата. Не можеше да повярва на очите си. Веско мажеше филията от обратната страна! Още по-отвратително беше, че в началото дори той самият не го беше забелязал. Държеше се съвсем нормално, докато не му посочи какво всъщност се случва. Когато дружелюбно се опита да намаже филия и на нея, нервите ѝ не издържаха и трябваше да седне. Покри лицето си с ръце и се отдаде на сърцераздирателни ридания. Веско остана като ударен от гръм, когато му каза какво е направил. Може би нямаше да повярва, че това се случва, ако доказателството не лежеше точно пред погледа му – голяма филия бял хляб, намазана от обратната страна! Той бързо я хвана и я хвърли в боклука. Не искаше децата да я виждат. Щяха да се разстроят. После се опита да успокои жена си, а това се оказа значително по-трудно. Когато плачът все пак премина, а погледът ѝ се проясни, двамата се заеха да докажат, че всъщност нищо не се е случило и неприятната случка е просто една случайност, която би могла да се случи на всеки. Oстанаха прегърнати задълго, изпратиха децата на училище и извадиха два големи хляба на масата. Трябваше да се разбере. Жена му режеше хлябовете на тънки филии, а Веско седеше и ги мажеше една след друга, докато цялата маса не се изпълни с филии. За техен ужас – всичките до една, намазани от обратната страна. Накрая Веско взе и последната филия, огледа я внимателно от двете ѝ страни, взе ножа и се подготви да я намаже. Това беше последният тест. Последната възможност да докаже, че всъщност всичко е наред и е съвсем нормален. Тази филия можеше да му върне обратно изплъзващото се спокойствие на досегашния му живот. Жена му беше притихнала. Той огледа филията внимателно, избра едната ѝ страна и понечи да я намаже. После изведнъж спря. Някаква муха бръмчеше непоносимо силно в лявото му ухо. Прогони я с оцапания с маргарин нож. Погледна филията отново. Обърна я. Отново се разколеба. Ако избираше обратната страна, то и сега беше избрал нея…значи не така. Обърна филията за пети път. После още веднъж. Мухата отново се появи, но този път жена му я перна с кърпата и тя замлъкна. Веско се опита да се съсредоточи. Дясната му ръка стискаше ножа и кокалчетата му почти бяха побелели. По дяволите, той беше мъж и това щеше да свърши веднъж завинаги! Погледна филията за последен път. Обърна я и с рязко движение започна да я маже.
Осъзна какво е направил в момента, в който остави филията на масата. Лицето му пребледня и сякаш остаря за секунди. Той се сви, а очите му ужасено гледаха жена му, надявайки се да намерят утеха. После двамата отчаяно се взираха във филията, оставена върху покривката и вече знаеха, че няма никакво съмнение. Бедата беше факт. Филията лежеше там, намазана от обратната страна и сякаш им се присмиваше. Набързо намериха плътен черен чувал и събраха всички злополучни филии в него. Завързаха го здраво, за да не могат децата да го отворят и го скриха в мазето. Вечерта, след полунощ, Веско щеше да го вземе и да го откара на няколко пресечки от тях или дори извън града. Никой не трябваше да разбира, че мажеше филиите от обратната страна. Не още. Той почти можеше да си представи как колегите му го гледат с отвращение, как съседите го одумват, как се подиграват на децата му в училище. Все още не можеше да поеме риска хората да разберат.
Жена му беше съгласна с него, прегърна го и обеща, че заедно ще се справят с този проблем. Той я обикна още повече за това, че беше готова да сподели това изпитание с него. После се разбраха, че поне за известно време е по-добре той да си мълчи и да не се опитва да приготвя закуска. Трябваше много да внимават и в къщи и извън къщи, а ако му се наложеше някъде и под някакъв предлог да намаже филия, трябваше да направи всичко възможно за да го избегне. Накрая се прегърнаха и се разбраха, че още на другия ден Веско ще вземе мерки и ще отиде на лекар.
Докторът имаше голям опит и още когато чу какъв е проблемът, лицето му първо почервеня от смущение, а после стана особено сериозно. Той предупреди, че ще лечението ще бъде изключително трудно и ще изисква много усилия, така че се надява цялото семейство на Веско да е готово да застане зад него в този така труден момент. Предупреди го и за това, че макар и да му е особено трудно, за неопределен период от време ще трябва да се откаже от консумирането на филии, намазани с каквото и да било. Веско само кимна. Беше очаквал нещо подобно и макар че невероятно много обичаше филии с мармалад, беше готов да се откаже от тях. Той съвсем ясно осъзнаваше сериозността на ситуацията и можеше да приеме последствията. Докторът, разбира се, поиска да види с какво точно си имат работа и помоли сестрата да излезе и да купи хляб и кутия маргарин. Двамата с Веско я чакаха да се върне, седнали на малкото диванче в кабинета. Докторът беше нетърпелив, защото това беше първият такъв случай в практиката му. Той вече си представяше как го разказва на колегите си и как те завиждат, че именно на него се е паднал толкова сериозен и интересен пациент. Случаят беше един на хиляда! Веско пък беше нервен. Ръцете му трепереха. Не знаеше какво точно ще се иска от него, а и не му се искаше да се излага. Ами ако точно сега, след като вече си беше признал всичко, не успееше да намаже филията от обратната страна? Що за лечение щеше да бъде това!
Така, двамата с особено нетърпение изчакаха сестрата да се върне и скочиха още в момента, в който вратата се отвори. Докторът издърпа хляба от ръцете ѝ, предупреди я да отмени всичките му останали часове, после я избута внимателно навън и я освободи за целия ден. Сестрата ги изгледа учудено и отиде да се гримира. Веско пое дълбоко дъх и се подготви да маже филии.
Ситуацията беше плачевна. Докторът седеше и наблюдаваше как една след друга на масата в кабинета му се появяват уродливи, намазани от обратната страна филии. Трети ден. Нищо не помагаше. Той бавно клатеше глава, а Веско мажеше ли мажеше и все от обратната страна. С маргарин, после със сладко, с лютеница… Нищо не се получаваше! Отначало му беше неудобно и се изчервяваше, на втория ден се ядосваше и хвърляше филиите навсякъде, като дори се опитваше да си отхапе по някое парче от тях. Докторът се опита да го възпира, но когато го ухапа по ръката се отказа, дръпна се встрани и го изчака да се наяде. На третия ден Веско просто мажеше отегчено и нямаше никакво желание да посяга да яде каквото и да било. Когато ударната терапия не помогна, двамата с доктора се разбраха да идва и да маже филии по два часа на ден през уикендите. Все още му беше забранено да приготвя закуската вкъщи, а забраната да яде филии с мармалад вече направо го побъркваше. Обмисляше възможността да започне да пуши, за да има поне къде да държи ръцете си.
На края на третия месец беше намазал точно 8796 филии. Всичките от обратната страна, напъхани в черни чували и захвърлени в контейнери извън града. Изпитваше чувство за вина, защото една вечер го беше домързяло да ходи чак до края на града и беше изхвърлил филиите съвсем наблизо. Оказа се, че двама бездомници намерили чувалчето и съвсем непредпазливо го отворили. По новините съобщиха, че двамата се възстановяват в градската психиатрична болница, а водещата порица безотговорния и извратен тип, който разхвърляше подобни неща из града и призова към повече нетърпимост към подобни зверства. Служителите в компаниите за събиране на боклук заявиха, че са уплашени, но са готови да изпълняват дълга си и да продължат да събират боклука. Веско започна да слага филиите в кафяви, вместо в черни чувалчета, но предпазните мерки не бяха така необходими, защото вече никой из целия град не смееше да отваря изхвърлени чувалчета.
Нещата вече започваха да излизат извън контрол. Децата тъкмо започваха да подозират, че нещо не е наред (от три месеца закусваха само макарони), когато се случи чудото – 8797-мата филия която Веско намаза, се оказа съвсем нормална средностатистическа филия. Намазана от правилната страна. Когато я видяха и той и докторът изпаднаха в дива радост, крещяха и се прегръщаха, като докторът дори отнесе една съвсем непринудена целувка, за която се разбраха да не казват на никого. Следващите 14 филии отново бяха намазани от обратната страна, което беше на път да срине и двамата, но 15-тата излезе отново нормална. Очевидно имаше върху какво да работят, но беше факт, че лечението дава резултат!
След 6 месеца Веско можеше спокойно да седи в кухнята си и да маже филия след филия. Всички бяха красиви, нормални и намазани от правилната страна. Веско отново се радваше на живота. Живееше нормално, спеше спокойно, нямаше вредни навици.
Той смяташе засега да не споменава пред жена си и от всички останали, че пие млякото си от обратният ръб на чашата. Или поне да почака докато го сподели.
Връзки към други публикации (генерирани автоматично):
