надзърваш през прозореца
да се увериш че всички са налице
оглеждаш разлюляното човешко множество
там под дърветата с голи клони
жената отметнала плитка надясно
жената с разпуснати коси
с рязък поглед или присмехулен израз
една по една разпознаваш всяка в тълпата
коя бях аз
какъв бе един мой ден или ден от есента
каква бе една моя пролет или няколко пролети
коя? коя бях аз
ден след ден поваляме се в прахта или насам-натам
понесли речници отгърнати на думата „смърт“
изрязваме я и я залепваме, бродираме нейния йероглиф
разглобяваме го на деветте му чертички и отново го сглобяваме
а хората гледат това занимание
наблюдават го вече толкова столетия
и ни хвалят колко сме кадърни, смели, овладени
те така описват нещата
разпознаваш всяка от тълпата
коя бях аз
стоя изправена до теб
и пречистена аз вече няма да участвам
Превод: Веселин Карастойчев
Публикува се с любезното съдействие на Издателство „Стигмати“ по „Малък лексикон на новата китайска поезия“.
Лу И’мин в „Кръстопът“
юли 14th, 2009 at 22:34
[…] буря да се разрази Списание “Американска жена” Лъчезар Селяшки: Блестунки Мария […]