В поредицата ви представяме три стихотворения от Екатерина Григорова, Камелия Панайотова и Ренета Бакалова.
Екатерина Григорова
Изчезване
Трима майстори на кубета,
радушни украински мъже,
заварих през уикенда пак у дома.
Днес, когато всичко е различно:
позлатеният купол на църквата,
прането на чаршафите,
мъжките обувки Nike
до стълбата,
които ми се струват огромни.
Покрай прозорците цял ден бръсне острата козина на дъжда
(тя е по-сива, защото вятърът в нея
стана съвсем чер),
а на масата в дневната от няколко дни телевизорът не е включван
(нито някой го е изключвал),
и недокосната още стои
завитата в кърпа чиния
с бележка от мама:
„Вася, Коля, Митя,
баницата е за вас.“.
26.02.2022
Камелия Панайотова
съществуват милион начини за умиране
късно нощем ги преживяваш в стомаха си
от безпокойството до утехата
след толкова много години
все още си жива
ти която се оглеждаш в прозорците
размито отражение на човечеството
допираш пръст до стъклото
рисуваш живота
докато някоя сутрин
не отвориш очи
тя лежи до теб
с ледени крайници опряни в гърба ти
диша толкова леко
не знаеш кога е пристигнала
дъхът ѝ се отпечатва
върху заскрежения прозорец на континентите
ето това е най-страшното на войната –
няма какво да нарисуваш отгоре ѝ
01.03.2022
Lagrima
Лебедите отляво, лилиите отдясно –
не разделят реката на две,
само човешката длан
може да разкъсва пространството
на дом и на пропаст,
на земя нечия, на земя ничия
и докато войната като номад
си сменя посоката,
питам, чии са тези деца, Mater dolorosa ,
и имаш ли право да плачеш за тях…
2015 г. (както и в „И други езици“, „Арс“, 2020)
