Има дни в които
и любима химикалка да вземеш
тя свършва насред изречението
и си казваш ето любимите неща
ме изоставят и сякаш
нищо не може да бъде сторено
има дни в които
и с най-любимите си хора
изведнъж се разделяш
чувстваш сърцето си на парчета
като птици пред инфаркт се блъскат
в стените на кънтящия кафез
от който няма да избягат и пак
какво може да бъде сторено
има дни в които
годината иска да се свърши
иска да се свърши неочаквано
усеща се по рано падналата вечер
и понечването да запалиш
чаените свещи в кристалните
свещници с морски камъчета по дъното
но спагетите още не са готови
доматения сос все още е в буркана
новите немски прибори за хранене
не са закупени и знаеш че нищо
дори годината не може да се свърши
току-така че започването траенето
не е проста работа че трябва да си там
от теб се иска да обичаш въпреки
пърхането и бъхтането на птиците
а и какво друго по-добро от това
че трябва да си там да бъдеш да присъстваш
че животът не може да бъде
отложен или спестен
Мария Гюрова в „Кръстопът“.