това небе посредствен шахматист
гледа как морето изменя цвета си
едно стълбище навлиза в огледало
пръстите в училището за слепи
опипват изчезването на птиците
по тази незаета маса на зимата
виж как светлинките гаснат и проблясват
паметта неколкократно се извърща назад
стрелците на свободата из чужди земи
слушат каквото довее вятърът
някои отрано скриват своето име
или ние ги задържаме
под хоризонта
и друг един сред нас
внезапно избухва в ридания
Превод: Веселин Карастойчев
Публикува се с любезното съдействие на Издателство „Стигмати“ по „Малък лексикон на новата китайска поезия“.
Бей Дао в „Кръстопът“.