Пиша нощем в болезнено безредие
предчувствието за бедствие ме подтиква да не спирам
нежният ми глас като воденичен камък
напразно смила думите
винаги преди ръката
тъй като хартията се смали виждайки с очи
ръката ми пише ситно и без следа от пунктуация
независимо от тялото или посипания по ларинксите пясък
дебна
животът ми няма смисъл
ако нещо убегне на мощния ми взор
баща ми беше офицер
и до днес към разсъмване ме стряска
военната му сянка разстилаща се по стената
сега баща ми е почти старец
изглежда добре
натяква ми по-рядко отколкото преди
че съм неумел
и недисциплиниран
вбесява се, че не произвеждам почти нищо
и че влагам душата си в неща, които не разбира
пиша нощем и това ми дава кураж
бузите ми горят
сякаш съм проснат в снега
на пиаца конституцией
и гледам горящия парламент
Превод от румънски: Лора Ненковска
Клаудиу Комартин в „Кръстопът“.
Клаудиу Комартин бе сред авторите, участвали вчера в литературното четене от проекта Word Express в София.
октомври 27th, 2009 at 19:10
Много хубав текст, благодаря!
октомври 29th, 2009 at 20:24
присъединявам се към Paf, наистина много добър текст