водата изгребва от човека пясък
той е тишината между две сътворения
пътят който няма да измине
най-дълбокото небе пази тайната
кое море е истинско –
онова вътре в рапана
или това в което рапанът някога е бил
* – Стихотворението е включено в книгата на Мина Стоянова „градове сме, а после пустини“ (2010 г., „АРС“).
