Авторски текстове (ЛФ)

Мина Стоянова: градът който

Публикувано от на март 13, 2009 в 10:52 am.

празна маса боси крака от глина телесни фигури с лък
бяла маска черни дъски – под като редици обувки които да обувам
чист аз в симетрия като куршум руска рулетка за руски кукли – да разкривам
в един студен град който вероятно има
много самотници и малко почитатели
на който не му достига отчуждение от себе си
от цигарените му форми от реалистичните форми
от езиковите релси и консуматорските вагони
от поетите и от непоетите
не може да не бъде
не може да се отрече
къде ще останат фенерите къде ще останат алкохолиците под фенерите
къде ще остане движението на локвите
и клетката моята клетка от която той с шепа ме вади

черно небе като шапка натиска спусъка студен град
пише се в проза – от почитателите
и по малко в поезия – от всички самотници
преди да си тръгнат оттук



Мина Стоянова



      Мина Стоянова е родена на 16.02.1989 в София. През 2007 завършва 9 ФЕГ “Алфонс дьо Ламартин”. Съавтор на проекта “Делюзии” (съвместно с Ясен Василев)…
      През март 2010 г.Издателство „АРС“ публикува нейната дебютна книга с поезия „градове сме, а после пустини“.

      Мина Стоянова в „Кръстопът“



17 коментара за “Мина Стоянова: градът който”