празна маса боси крака от глина телесни фигури с лък
бяла маска черни дъски - под като редици обувки които да обувам
чист аз в симетрия като куршум руска рулетка за руски кукли - да разкривам
в един студен град който вероятно има
много самотници и малко почитатели
на който не му достига отчуждение от себе си
от цигарените му форми от реалистичните форми
от езиковите релси и консуматорските вагони
от поетите и от непоетите
не може да не бъде
не може да се отрече
къде ще останат фенерите къде ще останат алкохолиците под фенерите
къде ще остане движението на локвите
и клетката моята клетка от която той с шепа ме вади
черно небе като шапка натиска спусъка студен град
пише се в проза – от почитателите
и по малко в поезия – от всички самотници
преди да си тръгнат оттук
Мина Стоянова е родена на 16.02.1989 в София. През 2007 завършва 9 ФЕГ “Алфонс дьо Ламартин”. В момента живее във Франция. Съавтор на проекта “Делюзии” (съвместно с Ясен Василев)…
Мина Стоянова в “Литературен клуб”
Връзки към други публикации (генерирани автоматично):
април 2nd, 2009 at 12:18
[...] Мина Стоянова [...]
април 11th, 2009 at 9:46
[...] Такова Мина Стоянова: градът който надолу Станислава Станоева: [...]
юни 4th, 2009 at 8:55
[...] – поезия и проза в диалог – съвместно с Мина Стоянова, и на експерименталния пърформанс „Когато [...]
юли 5th, 2009 at 12:40
[...] тръгвам си - ей там – далеч далеч почти политам… Мина Стоянова в “Кръстопът”. Мина Стоянова в “Грозни [...]
юли 5th, 2009 at 13:21
[...] е непрестанно преброявяне на птиците Мина Стоянова в “Кръстопът”. Връзки към други публикации [...]
юли 8th, 2009 at 16:23
[...] над парапета и говоря испански непреводими езици Мина Стоянова в “Кръстопът”. Връзки към други публикации [...]
януари 4th, 2010 at 14:20
[...] грижа за нея не се притеснявай ти бързай сега бързай Мина Стоянова в “Кръстопът”. Връзки към други публикации [...]
януари 12th, 2010 at 0:01
[...] няма земя която да ни приближи достатъчно Мина Стоянова в “Кръстопът”. Връзки към други публикации [...]