Опитах се да мисля за теб
например с какво си облечена и как от стая в
стая минаваш а въздухът внимателно след теб се притваря
(все не успявах докрай да си го представя)
навярно телевизия си гледала сред нещо като твой свят
потънала в дунапрени подбирайки от кутията все
бонбоните увити във станиол
От прозореца единствено можех да видя
тялото на декемврийския мрак
разположило се тежко на двора
а в кухните лампите светнати докарваха още във два
всичките светове до главата
Толкова лесна вечност през главата ми мина
наистина странно
отвърна
котката цялата събота спа беше толкова мрачно
в миг за теб си помислих
Благовест Петров в „Кръстопът“.
