Днес, 19-08-2022 г., в ритуалната зала на Централни софийски гробища, е поклонението пред Екатерина Йосифова.
Предлагаме ви част от архивните ни записи с думи на и за Екатерина Йосифова, за да се преклоним пред нейния дух и смисъла, който ни предлагаше.
Въздухът?
Той целият е кожа.
Архитектурата му е подигравателна.
Когато си гони опашката
се завихря в торнадо.
Прочети цялата публикация
(употреба на „простите“ изрази в личния ми език)
Ще си оближа пръстите.
Ще си изплакна очите.
Ще си плюя в пазвата.
Ще си скъсам ризата.
Щръклица, щъркел, щурец.
Нещо се случва
във щ.
Штъ — една буква, три звука, чиста алхимия, Прочети цялата публикация
Решихме, че е пропълзял в лисугерска дупка,
че се е задавил с баклава,
че се е подхлъзнал на лигавите водорасли,
Прочети цялата публикация
на моя приятелка
Имам глас, който може да плува.
Имам глас,
който се гмурка дълбоко в реката.
И рибите следва, и им се удивлява.
Прочети цялата публикация
само градът умее да приютява така
единствено тук клоните се разтягат по цялата улица –
пазители на всички заплахи от детството
обещания да те закрилят от тъмното
досущ всички бащи които са те оставили
Прочети цялата публикация
Целувката се разпростря по цялото ми тяло
и започна да отговаря вместо мен.
Спомних си, че любовта е като детството. Прочети цялата публикация
Между синьото
на морето и синьото
на реката – безкраен сапфир,
наковалня сред зелени огньове –
курортистите балансират несигурно
Прочети цялата публикация
на Димитър Кенаров и Надежда Радулова
Слава Богу, не се случи нищо лошо.
На палубата екипажът пушеше,
разнежен от синята вечер.
Браво! Опа!
Морето се усмихваше бащински
на ръченицата на вятъра с едно платно.
Прочети цялата публикация
напразно те опазих любима моя кожа
като някой с когото предстои да се обичаме
докосвах те единствено ако съм нежна
слагах лепенка където няма рана
Прочети цялата публикация
“С езика мога всичко да правя, дори най-вече да не казвам нищо. С езика мога всичко да
правя, но не и с тялото.”
Ролан Барт, “Фрагменти на любовният дискурс”
Пресъхнал език,
език, който не намира мястото си.
Прочети цялата публикация
На всички се случва: излизат
отвън на балкона, спускат
изумен поглед в празното
и усещат как тайно желание
като преляла река пълни
празното вътре в тях.
Прочети цялата публикация
това което не ни убива
ни кара да разбираме
мъртвите поети Прочети цялата публикация
Там където свършва бащата, започва детето.
То не намира думата.
Той превежда неговото мълчание.
То не успява с ей-онова препятствие.
Той вдига света на ръце. Прочети цялата публикация
Ако имате проблеми, свързани с навигацията в сайта, неговия "изглед" или ако нещо не Ви харесва, или имате препоръки и мнение, молим Ви, пишете ни на arsmedia@mail.bg . Благодарим Ви.
