Пристигнах ли в закъснелия сън,
потропал по изморените ти очи?
Градът се съблече и запя навън,
но по нищо в теб и мен не си личи
омразата към циничните вестници,
любовта към суетата на улиците, Прочети цялата публикация
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Полина-Десислава Батешкова: Сто пъти по толкова
Росен Кукушев: *** (в кафенето…)
в кафенето на една калдъръмена улица
между утихваща жега и две излишни питиета
разроших гребена на спомен за теб
както се докосва грива на ат в галоп
нямаше смях
нямаше образ
или щрих с очертание Прочети цялата публикация
Невена Борисова: Мъртвите писателки
Понякога имам чувството, че са близо.
Наредени като птици на невидимо вековно дърво.
Най-вероятно наблюдават мирозданието,
но покрай него – и мен. Прочети цялата публикация
Антина Златкова: морето в нас
веднъж сънувах,
че съм река:
че бълбукам през градове и поляни
че ме пият
вълци, елени, гризачи Прочети цялата публикация
Левена Филчева: МИРАЖИ
Удавници сме, вкопчили се здраво
в хартиените корабчета на душите.
С надеждата да е попътен вятърът
флиртуваме с морето,
но брега обичаме.
В дълбокото
единствено на думи газим,
а думите съвсем не са ни до колене. Прочети цялата публикация
Миа Сердарева: Думите
Думите са тиня
полепват се
наслагват се
затлачват
процепа Прочети цялата публикация
Галина Златева: *** (с времето…)
с времето
думите се превърнаха в глина
и в началото на всеки стих Прочети цялата публикация
Стоил Рошкев: Младост
В края
на миналия век имах
епистоларна любов
с момиче от друг град. Прочети цялата публикация
Бина Калс: В един есенен ден
Какво държи човек в душата си?
Смекчава ли се тя от чувството за загуба,
дали и от най-дребните нейни детайли
се чувстваш уязвим? Прочети цялата публикация
Антина Златкова: първата
вън въздухът стои
и ароматите са притъпени
безвременен
безформен
целият прашинки,
плът и обич Прочети цялата публикация
Оля Стоянова: Три стихотворения
Нива на възможни прочити
В библиотеката на един бежански лагер
нищо не е безобидно –
дори рафтът с детски книги –
стиховете на Салис Таджер „Родна къща“
или романа „Беглец“ на Николай Дубов – Прочети цялата публикация
Невена Борисова: Никога в този живот
Странно е –
гледаш снимки на отдавнашни приятели,
не ти изглеждат остарели, а някак,
прокашляш се –
мъртви. Прочети цялата публикация
Миа Сердарева: На татко
отвъдното не ме плаши
откакто си там
то е нищо повече
нищо по-малко
от безкрайност Прочети цялата публикация
Даница Христова: краят на света
краят на света
е
всъщност
просто
определена
точка
от
него.
Прочети цялата публикация
Михаела Илиева: Звателен падеж
Помагам на Лазар с материала по български език. Хич не му върви с граматиката, което е странно, защото хлапето има силна логическа мисъл.
Стигнали са до личните местоимения. Него – винителен падеж, на него – дателен. Обяснявам, че при местоименията е по-правилно да се говори за падежни остатъци, а единственият падеж, който езикът ни е съхранил, е звателният. Казвам му, че трябва да го използва, защото Иван, ела тук звучи много сковано. Но и да внимава с женските имена, защото пък Марийо, харесвам те звучи малко грубо.
Прочети цялата публикация
