Рано сутрин бие камбана, оповестяваща нищо.
Може би хората, които живеят наблизо,
са привикнали към звука ѝ, както Бог е
свикнал да не чува молбите ни.
Прочети цялата публикация
Кръстопът
електронно списание за литературата като събитие и събитията в литературата
Доротея Василева: Машини
Людмила Миндова: Първо очертай (…)
Първо очертай лявата си ръка.
После дясната.
Седни с приятел.
Прочети цялата публикация
Еди Румян: Рендетата
Влизането отзад бе толкова грубо, че момчето падна като покосено. Просна се напред, ръцете му едва успяха да се протегнат навреме, за да омекотят удара. Изправи се, целият изцапан в тревни чимове, но не направил и две крачки, глезенът му не издържа и отново се свлече на чорлавата морава. Прочети цялата публикация
Катерина Стойкова: Веднъж отхапах от една ябълка
и си обещах:
Той и аз ще сме приключили,
когато тази ябълка изгние.
Прочети цялата публикация
Юлия Йорданова (и Павел Панчев): Иконографско тълкование
По „Канал 1“ на Българската национална телевизия излъчват повторение на предаването „Вяра и общество“ с Горан Благоев, в което гостува православната художничка Юлия Станкова.
Появява се кадър с нейна картина, изобразяваща среща на жените мироносици с възкръсналия Божи син.
Павел го вижда и казва удивен:
– Мамо, виж! Иде Сънчо от горица!
Прочети цялата публикация
Зорница Иванова: Отново преминаваш (…)
Отново преминаваш и въздухът засяда в гърлото ти,
тази сграда много прилича на онази от снимките,
тази сграда почти шепне обещание за разруха.
Прочети цялата публикация
Нели Станева: Офия
Забранявам да пишеш, освен ако не е за самолети. – казва О и разлива с широк жест, прилягащ на дързостта му, чашата ми с кафе, а тя превръща столчето на автобуса в топло усещане за провал.
Всъщност съвсем нямах намерение да пиша. Посегнах към четириъгълното си продължение на ръката само заради привичната на възрастните невъзможност да се взират в преминаващия покрай прозорците пейзаж за повече от 20 секунди. Бях отворила приложение за онлайн банкиране, а сега седях в локва кафе.
Прочети цялата публикация
Юлия Йорданова (и Павел Панчев): Онлайн занятие
Гледаме картинката в помагалото и изпълняваме инструкциите: описваме професиите и накрая, разбира се, питаме: „Ти какъв искаш да станеш, когато пораснеш?“.
Започваме:
– Дядото какво работи?
– Полицай.
– Браво! А бабата?
– Прави стени.
– Правилно! Тя е архитект. Строи къщи – обяснявам. – А майката?
Тук видимо се затруднява. Помагам:
Прочети цялата публикация
Ина Иванова: Сладкиш с вишни за из път
Неразгадаемото небе над това градче,
което скоро ще напуснем.
Следобедът – пеперуда, омаломощена
от леност, нега и безсъние.
Прочети цялата публикация
Надежда Тричкова: Техники за запечатване на образа
ключът е да прихванеш светлината:
навиваш шарените сенки
около глезените като рокля,
усмихваш се и толкова
Прочети цялата публикация
Атанаска Илинчева: Часът
След пет ще настъпи промяна,
стъпките ще утихнат,
небето ще посивее,
Прочети цялата публикация
Гергана Гълъбова: Без страх
Написах разказ за шкафа,
който не надрасках,
а тя не казва нищо,
Прочети цялата публикация
е-книга: „Полът: между хуманитарните, социалните и правните науки“
Предлагаме ви още едно допълнение в колекцията ни от книги в „електронен формат” със свободен достъп, възможна благодарение на издателство Scribens – – „Полът: между хуманитарните, социалните и правните науки“.
„Разбирането за пола не е еднозначно. Изборът в този том темата да бъде представена през фигурата на между-то дава възможност за диалог: автори от различни изследователски полета и парадигми представят прочити на различни проблеми, свързани със смятания понякога за непреводим gender. Това, по думите на съставителите, „ветрило от перспективи“ – от въпроси за езика и дискурса през житейски разкази за социални и културни практики и политики на утвърждаване и кризи до проблеми на домашното насилие – е добре дошло със своето многогласие. Особен негов плюс е, че е дирижирано от млади колеги, чийто избор ни дава идея и за нови посоки на интерес в тази вече утвърдила се в хуманитарните и социалните науки проблематика.“, пише в рецензията си доц. д-р Добринка Парушева.
Прочети цялата публикация
Димитър Николов: Никой не те познава
когато си тръгваш
и е толкова самотно
бабите все одумват внуците
а внуците
закъсняват ли закъсняват
Прочети цялата публикация
