В екзотичните страни винаги си заобиколен от летящи перуки с различни цветове. Интересна гледка, която можеш да наблюдаваш и без очи, нали си чужденец. Музиката свири безшумно, но това е много по-лезно за свирещия пианист със счупени пръсти. А на улицата една жена просто лакира коленете, кърпи косите, забива колчета в асфалта. Услу-гите ѝ са на достъпни за всеки турист цени. Ние пък развяваме онова знаме, което изгориха вчера, и тържествено тичаме. Тук сме от цяла седмица, вече сме местни.
Симона Алекс чете „За екзотичните пътувания“ от своята книга „Червилото на кметицата (джобни алогизми)“.
когато се родихме беше зима
правехме снежни човеци
ботушите ни се пълнеха със сняг
имахме телефони с шайби и фотоапарати с лента
записвахме музика на касетки Прочети цялата публикация »
– нали я знаеш точката,
в която се пресичат два срещуположни трамвая
или онази, в която самолетът се отлепя от земята
или където вълната стига до края си и се връща обратно. Прочети цялата публикация »
Тази сутрин
нещо безкрайно се движеше и
облаците счупиха небето –
нито лай
нито песен
само голият кротък плач
на едно тихо човечество Прочети цялата публикация »
моето море не говори
неговият пясък
е само остатък
от позитивната стойност на слънцето:
натрошена валентност,
опит за травма,
знак по невронния гребен
на дъното; Прочети цялата публикация »
1.
начинът, по който л звучи в устата ти,
ме кара да искам
нещо особено да се случи
с люляците
и с лалетата
и с лилиите от Борисовата
знам ли, някакво извънсезонно опрашване,
нещо достойно да бъде прочетено
по новините в шест: Прочети цялата публикация »
Устните ти имат вкус на сънище. Плодородно пепелище е сърцето ти. Затова ще посея целувката ни в съня на огъня; затова ще изскубна трънаците от слепоочията на времето; затова ще те обикна в името на невъзможното. Устните ти имат вкус на сънище и слънцето е крехка бомба в сплитовете ни. Няма да намеря покой, докато не видя как залезът слиза с твоите глезени; Прочети цялата публикация »
и цялото пространство дадох
за да разцъфти да протегне клоните си
пространство изличих се
не създавах нови спомени не припомнях стари
работих дишах работих върху навиците си
преструвах се че нищо не съм освободила
бях песъчинка свих се Прочети цялата публикация »
Националната награда за поезия „Иван Николов” беше връчена днес (17 декември) на официална церемония в галерия „Кредо Бонум“ в София.
Краткият списък на номинираните бе (по азбучен ред на имената):
Албена Тодорова – „Единайсетте сестри на юли“ (Издателство Жанет 45, 2021)
Димитър Ганев – „Все повече ми харесва да се разхождам сам“ (Издателство Жанет 45, 2021)
Кирил Василев – „Шествието“ (Издателство за поезия ДА, 2021)
Маламир Николов – „Въпрос на оцеляване“ (Скрибенс, 2021)
Никола Петров – „Не са чудовища“ (Издателство за поезия ДА, 2021)
Цочо Бояджиев – „Кухата сърцевина на живота“ (Издателство за поезия ДА, 2020) Прочети цялата публикация »
За теб червените цветя на любовта
За мен реките облаците паметта
За теб зелените дървета на смеха
За мен градините воловете дъжда Прочети цялата публикация »
Казват да не живеем в спомените. Да не се закачаме на куката на миналото, за да не увиснем там, без поглед към бъдещето или без да сме здраво стъпили в настоящето. Малката книга на паметта на Златина Димитрова е урок по летене във времето, въпреки тези препоръки за безопасно съществуване и отвъд рационалното разбиране за него. Хваща ни за ръка, за да ни разходи из спомените, без риск да се закачим за острата и́ баба или да останем в корема на кръглата, където са всички истини за света. През полет да надникнем в миналото и да не се омотаем в паяжините му или да паднем в дупката на белия заек. А поуката да си остане за нас. Така да може да задоволим същността си, която хем се опитва да стои мирна в настоящето, хем иска да изследва света отвъд времето и пространството на тленното, видимото и реалността, но и да не омаловажаваме тази реалност, натрупана през поколенията и оставила единствено себе си за разгадаване и разбиране, чрез спомена и паметта. Зад заглавието и наименованията на частите на книгата се крият отговорите на една гатанка*. Добре забравен спомен, който няма време и място, но пък тук и сега, в настоящето, изпълнява една много важна функция. На кръстник на приказна малка книга с макове, котки, сънища, птици и уют, наситена с много човешко, но и много отвъд. Прочети цялата публикация »
Изображения на свещени жени, двойнички, и техните скрити
желания в ъглите на социума. Безсловесна АНИМА, която споделя своето
мълчание. Пътуващи, вгледани в себе си, в своята единствена ПРИРОДА.
Продължават да напомнят за страстта.ТЯ – началото, самият ни произход. Прочети цялата публикация »
Пращенето прераства в образ при изместване на фокуса –
жена, обърната с лице към ъгъла, удря гръдта си с юмруци,
черен инкрустиран метроном задава такта;
мъж е легнал по корем на пода. Прочети цялата публикация »
когато вървиш не изглеждаш по-различен от другите
но нещо в теб ми напомня на мен
тъгата от съществуването
желанието да разбереш как
как ускорява разширението си вселената Прочети цялата публикация »
Ако имате проблеми, свързани с навигацията в сайта, неговия "изглед" или ако нещо не Ви харесва, или имате препоръки и мнение, молим Ви, пишете ни на arsmedia@mail.bg . Благодарим Ви.
Казват да не живеем в спомените. Да не се закачаме на куката на миналото, за да не увиснем там, без поглед към бъдещето или без да сме здраво стъпили в настоящето. Малката книга на паметта на Златина Димитрова е урок по летене във времето, въпреки тези препоръки за безопасно съществуване и отвъд рационалното разбиране за него. Хваща ни за ръка, за да ни разходи из спомените, без риск да се закачим за острата и́ баба или да останем в корема на кръглата, където са всички истини за света. През полет да надникнем в миналото и да не се омотаем в паяжините му или да паднем в дупката на белия заек. А поуката да си остане за нас. Така да може да задоволим същността си, която хем се опитва да стои мирна в настоящето, хем иска да изследва света отвъд времето и пространството на тленното, видимото и реалността, но и да не омаловажаваме тази реалност, натрупана през поколенията и оставила единствено себе си за разгадаване и разбиране, чрез спомена и паметта. Зад заглавието и наименованията на частите на книгата се крият отговорите на една гатанка*. Добре забравен спомен, който няма време и място, но пък тук и сега, в настоящето, изпълнява една много важна функция. На кръстник на приказна малка книга с макове, котки, сънища, птици и уют, наситена с много човешко, но и много отвъд.