Издателствата „АРС“ и Scribens обявяват ежегодния си конкурс за ръкописи на дебютна книга – поезия, проза и хуманитаристика

    В трите раздела на конкурса ще бъде присъдена до една награда от всяко от двете издателства – предложение за договор за издаване и последващо издаване на книгата..
    Издателствата си запазват правото да предложат и на други участници в конкурса договор за издаване.
    Участници в конкурса могат да бъдат автори, пишещи на български език, без ограничения във възрастта и местоживеенето им.
       В раздел „Поезия“ ръкописите трябва да съдържат до 56 текста (всеки не по-дълъг от 28 реда, до 53 знака във всеки. Ако ръкописът съдържа по-дълги текстове, молим Ви да редуцирате броя на текстовете, преизчислявайки ги според посочените лимити).
    В разделите „Проза“ (не „жанрова“) и „Хуманитаристика“ ръкописите трябва да са до 180 000 (сто и осемдесет хиляди) знака, изчислени чрез запис на ръкописа в .txt формат и проверка на „размера“ на файла в КВ (т.е. приблизително до 190 КВ в посочения формат).
Прочети цялата публикация »

You can edit this ad by going editing the index.php file or opening /images/Cross.jpg

Мария Игнатова: поетика на ежедневното

                                                            на Лора
погледите, когато знаеш, че още ме боли
прегръдките и как те моля да ме оставиш, защото ще заплача
„да говориш със мълчания“, както ми написа
и тишините преди да започнем вечер да се храним
Прочети цялата публикация »

Теодора Георгиева: Крепости

Крепостта на тънката ти младост,
забулила очите в илюзия за вечност.
Крепостта на тялото,
която едва удържа мислите
Прочети цялата публикация »

Лилия Йовнова: *** (Любовта била дълготърпелива…)

Любовта била дълготърпелива,
но ти недей да бъркаш
търпение с търпимост,
дълго – с мъчително.
Прочети цялата публикация »

Камелия Панайотова за „Разкази“ на Наталия Мешчанинова: не просто разказ, а съпреживяване

  Разказите на Наталия Мешчанинова не разказват, а съпреживяват. Градът, в който започва историята, символизира всички малки провинциални градчета, образуващи уж различни светове, които обаче се характеризират с едно – невъзможността да избягаш. Тук Мешчанинова говори за бягството, каквото е – непосилен срам за всяко дете. Бягството само по себе си е мираж, скрит копнеж, а именно невярването в сбъдването на мечтата води до травматични последици, следи за цял живот. Съвсем достойно и правилно тази книга не се и не бива да се разглежда в качеството си на роман: такава реалност не би могла да се напише нацяло. Прочети цялата публикация »

Яна Монева: лов на китове

китовете намират партньора си с песен,
измислят различна всеки любовен сезон
и тя пътува хиляди километри желания

„кит 52 е най-самотното същество на света,
Прочети цялата публикация »

ВБВ: Природата е същата

Има едни насекоми, които са много стари
и много, много тънки. Като въздух.
По тях можеш да гадаеш летоброенето
на природата.
Можеш да проследиш как се е изменила
и как се изменя.

Прочети цялата публикация »

Стамена Дацева: Въздух

I.
За въздуха капките дъжд са куршуми,
които го пронизват отново и отново:
ако имахме очите за това, щяхме да видим
Прочети цялата публикация »

Бояна Петкова: *** ( никога няма да разбера)

никога няма да разбера
как така земята не спира да се върти
и от внезапната загуба на инерция
не изпадаме всички в безкрайния космос
как така

Прочети цялата публикация »

Илияна Генова: *** (онова животно в края на тунела)

онова животно в края на тунела

преструва се на светлина
не знаеш
Прочети цялата публикация »

Кристина Апостолова: поле от мечки

Предлагаме ви да чуете стихотворението „поле от мечки“ от книгата на Кристина Апостолова „Калима“, прочетено от автора:


                                                        на Сузи Кампбел
топли буци пръст разцъфват под стъпалата ни,
Прочети цялата публикация »

Кристина Апостолова: представи си…

Предлагаме ви да чуете стихотворението „представи си…“ от книгата на Кристина Апостолова „Калима“, прочетено от автора:


Прочети цялата публикация »

Кристина Апостолова: Сутрин с Анна

Предлагаме ви да чуете стихотворението „Сутрин с Анна“ от книгата на Кристина Апостолова „Калима“, прочетено от автора:



стъпваме леко и бавно повдигаме белите пелени на съня,
реки от мляко и гърди като светли мравуняци
текат наместо време
Прочети цялата публикация »

Атанас Вълов: Това не е любовна песен

Няма да ти казвам колко си хубава
няма да пиша за косите устните очите
гърдите краката ръцете зъбите и други
части от анатомията това не е най-важното
няма да обличам чувствата си в прилагателни
няма да говоря за луната и звездите превъзбудено
това не е любовна песен или сонет
Прочети цялата публикация »

Емилия Найденова: *** ( Продъненото дюшеме на първия етаж)

Продъненото дюшеме на първия етаж,
в което пропада кракът ми,
докато тичам към мивката
за да проверя спряна ли е водата,
изключено ли е всичко
(сякаш животът може да бъде
оставен на пауза,
Прочети цялата публикация »