авг. 08 0 коментара
Авторски текстове (ЛФ)

Ангел Игов: На всички се случва

На всички се случва: излизат
отвън на балкона, спускат
изумен поглед в празното
и усещат как тайно желание
като преляла река пълни
празното вътре в тях.
Прочети цялата публикация »

Етикети: , , , , , , , ,
You can edit this ad by going editing the index.php file or opening /images/Cross.jpg
авг. 07 0 коментара
Авторски текстове (ЛФ)

Елена Ташева: Читатели

това което не ни убива
ни кара да разбираме
мъртвите поети Прочети цялата публикация »

Етикети: , , , , , , , , , , ,
авг. 06 0 коментара
Авторски текстове (ЛФ)

Яница Радева: Лаокоон

Там където свършва бащата, започва детето.
То не намира думата.
Той превежда неговото мълчание.
То не успява с ей-онова препятствие.
Той вдига света на ръце. Прочети цялата публикация »

Етикети: , , , , , , , , , , ,
авг. 05 0 коментара
Авторски текстове (ЛФ)

Северина Плачкова: момченцето

внимава
да не се препъне
отмахва с ръчичка
клоните на върбите и търси
кучето си Прочети цялата публикация »

Етикети: , , , , , , , , , ,
авг. 04 0 коментара
Авторски текстове (ЛФ)

Антония Апостолова: „Нас, които ни няма“ (втора глава)

  Колко пъти бях ти писал после: „чувствам, че се задушавам“. Ти мислеше, че е красива фраза, с която те плаша за космическите размери на любовта си, нали? Само че аз я чувствах физически, с адамовата си ябълка, с дробовете в халтавите гърди, където никога не бе полазвало змийчето на цигара. Нито маман, нито бащата пушеха, изобщо не зная как издържаха на себе си без малките димящи патерици, които днес подкрепят мен самия в това пътуване на паметта. Само веднъж бях виждал маман с цигара, даже не разбрах откъде я измъкна тогава. Опърли опашката ѝ и я засмука като комета, надничайки през остъкления балкон чак докато входната врата долу хлопна подир бащата. Не бях виждал цигара да изчезва толкова бързо, а маман, навярно стресната, че ще си изгори пръстите, набързо отнесе фаса под мивката. Целият дим, който беше погълнала наведнъж, потъна вдън уста – а тя дори не се закашля. Прочети цялата публикация »

Етикети: , , , , , , , , , , , , ,
авг. 03 0 коментара
Авторски текстове (ЛФ)

Чавдар Ценов: „Старецът трябва да умре“ (откъс)

  (…) Прекрасни хора се оказаха съучениците му. Т.е. как – се оказаха? Винаги са си били такива, друго се оказа напразно – притеснението на Пантелей Марков как ще се чувства на подобно събиране. Не помнеше някога някой да го е посрещал така сърдечно и без сянка от задни мисли. Него, а и всички останали.
  Щом пристигнеше поредният от тях, всички скачаха, впускаха се в прегръдки и целувки, подвикваха, смееха се на глас, тук-там бликваше сълза. Сядаха и пак се започваше – помниш ли това, помниш ли онова. Масата им беше дълга, отначало се бяха скупчили в средата, но постепенно местата се запълваха, съучениците плъзнаха навсякъде и накрая трябваше да добавят столове. Прочети цялата публикация »

Етикети: , , , , , , , , , , , ,
авг. 02 0 коментара
Авторски текстове (ЛФ)

Здравка Евтимова: Която не се забравя

  Да предотвратиш битка означава да я спечелиш. Така ме беше учила Райна Майсторлиева, моя баба по майчина линия с очи, които Господ е нарисувал с най-синия си флумастер. Ако те гледат с добро, десет дни късметът ти работи. Като се появиш на улицата, дъждът спира, светофарът пред краката ти светва зелено, прозорците на къщата греят, като че са току-що измити. Ако в очите ѝ я няма синята боичка, а са станали гнезда на орли, тогава велосипедът ти спуква и двете гуми, загубваш си ключа, портмонето ти го няма и така десет месеца напред.
  – Обаче аз те обичам, момко – казваше Майсторлиева. – Защото си ми първият внук от осем и защото не знам как да ти го обясня – като стоиш в градината ми, вишнята и черешата раждат, ябълката се огъва от плод, славейче идва да весели дървото и дъртото ми сърце.
  – Но аз не съм решителен. Големите момчета ме бият. Прочети цялата публикация »

Етикети: , , , , , , , , , , , , , ,
авг. 02 0 коментара
Авторски текстове (ЛФ)

Юлия Йорданова: Трохи за ангели

Читателю, този разказ е подарък за теб!

  Стринка Лили носеше големи очила с дебели стъкла, които приличаха на лупи с рамки вместо дръжки. Не зная колко виждаше през тях, защото обикновено не гледаше към никого. Следеше тихите си стъпки и дебнеше да не изтърве някоя от трепкащите лъжички в сребърния поднос за кафе. После сядаше на дървения фотьойл и започваше да слуша гостите. Оглеждаше масата и внимаваше да не е забравила нещо – салфетките, каната с вода, захарницата от тънък китайски порцелан. Прочети цялата публикация »

авг. 01 0 коментара
Авторски текстове (ЛФ)

Людмила Балабанова: градината

като роса която никога не е виждала
               бушуването на океана
и не знае за корабите на дъното
всичко е невинно тази сутрин
               сега
преди да се издигне нагоре
слънцето е много по-голямо Прочети цялата публикация »

Етикети: , , , , , , , , , , ,
юли 31 0 коментара
Авторски текстове (ЛФ)

Елена Ташева: След шейсет години

завръщам се
липите и розите все така цъфтят
дори небето над града
си е същото Прочети цялата публикация »

Етикети: , , , , , , , , , , ,
юли 30 0 коментара
Авторски текстове (ЛФ)

Александър Димитров: Буца

Наесен оряха.
Не в града, разбира се,
на село. И там
още като деца проумяхме,
че за да ражда,
земята трябва да е раздробена. Прочети цялата публикация »

Етикети: , , , , , , , , , ,
юли 29 0 коментара
Авторски текстове (ЛФ)

Яница Радева: Тебешир за небе

Ето го,
лятното слънце върви към зимата,
незабележимо като онова, което пристъпва към мен и теб,
седи на вратата на живота ни и нито влиза, нито си отива.
Прочети цялата публикация »

Етикети: , , , , , , , , , , ,
юли 28 0 коментара
Авторски текстове (ЛФ)

Северина Плачкова: всяка вечер

момчето
от отсрещния балкон
повтаря безспирно онова
което не казах
после тръгна без да се сбогува
Прочети цялата публикация »

Етикети: , , , , , , , , , , ,
юли 27 0 коментара
Авторски текстове (ЛФ)

Петя Абрашева за „Не са чудовища“ на Никола Петров или за поезията, която удря „във слънчевия сплит отчаяно красиво“

  Въпреки ясно заявеното отрицание на чудовищността заглавието „Не са чудовища“ (издателство за поезия „ДА“, 2021 г., редактори: Силвия Чолева и Калоян Игнатовски, графично оформление и корица: Росица Ралева) носи в себе си откритата провокация да търсим чудовищата и да мислим за границите на чудовищното в една книга, направена от силни, остри и ръбати думи, които се впиват с грациозно изящество в „спокойствието на дните“. Това е третата стихосбирка на поета Никола Петров (след „Въжеиграч“, (ИК „Жанет 45“, 2012 г.) и „Бяс/бяло“ (Фондация „Литературен вестник“, 2017 г.), която умело и без страх нагазва „в най-дълбокото на най-дълбокото“, която носи залежите на „нещо щастливо и яростно“ и реди с естествена лекота „случки от нощната стража“.
Прочети цялата публикация »

Етикети: , , , , , , , , , , , , ,
юли 27 0 коментара
Авторски текстове (ЛФ)

Даница Христова: Занимания по дълголетие

   Една вечер, тъкмо след като Екатерина беше вечеряла, на вратата на Алексей Волков се позвъни.
   Мъжът седеше по домашен халат и пантофи, с очила, кацнали на самия връх на носа му, и гледаше телевизия в дневната. На моменти се унасяше в мисли и по-скоро телевизорът гледаше него. Наскоро беше видял реклама за премиерното излъчване на научно предаване, засягащо Втората световна война, и сега гледаше тъкмо него. Не очакваше да научи нищо ново що се отнасяше до фактите, но тези предавания бяха абсолютни факири в предоставянето на една и съща информация по различни начини. Книгите, разбира се, бяха най-сигурното гориво за речника. Въпреки това тенденцията хората да откажат да гледат нещо на тема, с която вече са запознати, не му се нравеше. Подценяваха що за източник на синоними представляваше телевизията. Но нека се върнем на факта, че някой позвъни на вратата му. Прочети цялата публикация »

Етикети: , , , , , , , , , ,