Tag Archives: Мария Тодорова

Мария Тодорова-Сандева: ***

Умозрително съдействаш за всичката експозиция в градежа. Търгуваш се с думите, позирайки пред умовете.

Мария Тодорова-Сандева: ***

… Метафорите не изчерпват липсите
създадени за твоето прииждане.

Мария Тодорова: *** (сивото…)

сивото крило на вятъра
с бялото – на сутринта…

Мария Тодорова: *** (само един…)

само един разпра
плътта на водата
и окръгли значенията –
треперещи настроения…

Мария Тодорова: За включване на едно противоестествено състояние в естествено

Започнала да губи мощ,
да натежава заедно с ръцете – стене,
а едра е и пълна със луни
да тича някъде и да се губи,

Мария Тодорова: враг в тила

и когато се жалва
музиката
не казва защо…

Мария Тодорова: и тя все се върти…

и тя все се върти,
а аз сега ходя отгоре ѝ,
но когато легна в нея
каква грижа ще ми е…

Мария Тодорова: един гол текст

започвам да живея
свободно
и да храня мисълта си
само с това което тя не е…

Мария Тодорова: Ласкаво

поради едно взаимно неразбиране между хората
бих си играла цял живот
на въздух между дробовете ти…

Мария Тодорова: Пред поставката

В този малък бунт, откъдето започва престижът,
не искам условия и понятна поезия,
нечия святост,
съня на интереса,
амнистията на предвидимостта…

Мария Тодорова: Споменът на едно очакване

Рисунъкът на езика се влошава,
когато гласовете ни (леко прегърнати)
ту се разделят,
ту се събират във въздуха,
за да се усети непонятното бъдеще зад огледалото…

Владимир Левчев: Поетите от „Глоси“

    Поетът Валентин Дишев ми даде 10 апетитни малки книжки – джобен формат – цялата продукция на библиотека “Глоси” за 2008-а година. Не знаех нищо за авторите. В книгите нямаше техни биографични бележки или снимки. Само издателството – “Арс” и мястото на публикация – Благоевград.      Вероятно първият въпрос, който незапознатият читател би си задал, […]