Авторски текстове (ЛФ)

Мария Тодорова: Споменът на едно очакване

Публикувано от на февруари 11, 2009 в 11:29 am.

Рисунъкът на езика се влошава,
когато гласовете ни (леко прегърнати)
ту се разделят,
ту се събират във въздуха,
за да се усети непонятното бъдеще зад огледалото,
но пък всичко останало,
в този реверанс на смеха,
да бъде наше сега,
далече от едно утре,
когато съвместният ни живот ще е трогателно безсилен,
когато ще се присъединим любезно към сигурните отсъстващи.



Мария Тодорова чете стихотворението си „На всеки камък…“ (архивен запис от седмичното обзорно предаване за култура „Югозападът“ на Радио Благоевград):

Мария Тодорова

      Мария Тодорова е родена в София, където продължава да живее и работи. Публикува в периодични и интернет издания. В края на 2007 г. Издателство „Арс“ публикува дебютната ѝ книга „Кратки пространства“. Книгата е налична в „Български книжици“.Кратки пространства - корица

      Ваня Стефанова за книгата: „…В последната част („Думите”), за четящия изкристализира същинската тема на тази книга – темата за езика, обременен от наследено самосъзнание за ценностна подвижност и херменевтична недостатъчност. “Правя нови открития./ Намерих времето,/ в което те открих./ Оскъдицата/ е в езика. Неслучайно безпунктуационни текстове, (напомнящи постмодерното ‘автоматично писмо’) ограждат лирическия масив на всеки от циклите – там, където граничността не се е поддала на артикулиране по обичайния начин. За да се върне отново към себе си, езикът е трябвало да напусне нормите си и да излъчи още смисъл…“.

   Мария Тодорова в DICTUM.
   Мария Тодорова в „Кръстопът“.

17 коментара за “Мария Тодорова: Споменът на едно очакване”