Мария Тодорова: Споменът на едно очакване

Публикувано от Дежурен редактор на февруари 11, 2009 в 11:29 am.

Рисунъкът на езика се влошава,
когато гласовете ни (леко прегърнати)
ту се разделят,
ту се събират във въздуха,
за да се усети непонятното бъдеще зад огледалото,
но пък всичко останало,
в този реверанс на смеха,
да бъде наше сега,
далече от едно утре,
когато съвместният ни живот ще е трогателно безсилен,
когато ще се присъединим любезно към сигурните отсъстващи.



Мария Тодорова чете стихотворението си “На всеки камък…” (архивен запис от седмичното обзорно предаване за култура “Югозападът” на Радио Благоевград):

Мария Тодорова

      Мария Тодорова е родена в София, където продължава да живее и работи. Публикува в периодични и интернет издания. В края на 2007 г. Издателство “Арс” публикува дебютната ѝ книга “Кратки пространства”.

Кратки пространства - корица

      Ваня Стефанова за книгата: “…В последната част („Думите”), за четящия изкристализира същинската тема на тази книга – темата за езика, обременен от наследено самосъзнание за ценностна подвижност и херменевтична недостатъчност. “Правя нови открития./ Намерих времето,/ в което те открих./ Оскъдицата/ е в езика. Неслучайно безпунктуационни текстове, (напомнящи постмодерното ‘автоматично писмо’) ограждат лирическия масив на всеки от циклите – там, където граничността не се е поддала на артикулиране по обичайния начин. За да се върне отново към себе си, езикът е трябвало да напусне нормите си и да излъчи още смисъл…”.

   Мария Тодорова в DICTUM.
   Мария Тодорова в “Кръстопът”.




Връзки към други публикации (генерирани автоматично):

  1. Едно литературно лято на Здравка Евтимова
  2. Мария Калинова: *** (Това е усмивката…)
  3. Георги Костадинов: Когато я няма
  4. Мария Калинова: *** (Защото се връщаш…)
  5. Марин Бодаков за “Стихотворения” на Албена Тодорова

16 Коментара за “Мария Тодорова: Споменът на едно очакване”

Публикувай коментар