Били Колинс: Следобед с ирландски крави

Публикувано от на май 21, 2013 в 3:03 pm.


Бяха няколко дузини, които осейваха полето
оттатък пътя, където живеем,
пристъпващи по цял ден от туфа на туфа,
големите им глави заровени в младата трева,
макар че понякога ще мина покрай прозореца
и ще погледна навън, за да открия полето внезапно опразнено,
сякаш са се издигнали, отлетели към друга страна.

По-късно ще отворя синята входна врата
и отново полето ще се изпълни с тяхното преживяне
или ще се излежават
полегнали върху черно-белите карти на хълбоците си,
взиращи се във всички посоки, очаквайки дъжд.
Колко загадъчни, колко търпеливи и смайващи
изглеждат в безкрайната тишина на следобеда.

Но от време на време някоя от тях
ще издаде звук толкова феноменален,
че ще оставя вестника
или ножа, с който разрязвам ябълка,
и ще пресека пътя до каменната ограда,
за да видя коя от тях е била тормозена
или мушкана в тялото с дълга тояга.

Да, звучеше като болка, докато не видях
най-шумната, здраво стъпила на четири крака,
гърба ѝ изпънат, мучащата ѝ глава
извита нагоре в усилие, надава вой,
издигащ се с пълно гърло,
вой, който се заражда в мрака на стомаха ѝ
и отеква през извитите ѝ ребра към зейналата уста.

Тогава разбрах, че тя просто прогласяваше
необятната си, неподправена кравешка същност,
изливайки древната апологетика на своя вид
към всичките зелени поля и сиви облаци,
към варовиковите хълмове и синия залив,
докато изучава главата и раменете ми,
показали се над стената, с едно диво, шокиращо око.


Превод от английски: Благовест Петров

Стихотворението е от книгата на Били Колинс „Пикник, светкавица“ (издателство „Фрост“, 2012 г.).

Били Колинс






  Били Колинс в „Кръстопът“.

Коментарите са заключени.