Притъмнява ми
следобедно
и безтегловно.
Катеря се
по замрелите дървета
и развързвам
телефонните си номера
на свобода.
Внимавам
да не се
обърна назад,
за
да
не
ме
последват сенките.
Тук никой
не се дави зад борда,
не дращи по корпуса,
не разкъсва платната,
нито се качва
на стиропорната ми лодка,
за да ми смигне подкупващо:
изолирай се и ти,
за
да
не
ти
става
студено.

      Кирил Кирилов е роден на 4. 10. 1976 г. в град Сливен. Завършил е специалностите „Българска филология“ и „Актьорство за драматичен театър“ в ПУ „Паисий Хилендарски“. Публикувал е стихове в списанията „Глоси“, „Жажда“, вестниците „Антимовски хан“, „Компас“, „Пловдивски ТРУД“, „Пловдивски университет… Живее и работи в град Пловдив. В средата на 2008 г. Издателство „Арс“ публикува първата му поетична книга „Жо̀ла и други несподелими тишини“.

      Ваня Стефанова за книгата: „…Като тематичен обхват и общо внушение „Жо̀ла…” оставя впечат- лението за вътрешна хомогенност на структурата си, въпреки че в широките си творчески дирения авторът застъпва диаметрални поетики. Книгата е композирана така, че внушението да разчита на появата, повторенията, отзвучаванията и връщането към постепенно изплуващи в читателското съзнание теми, както и на множеството им ‘тематични варианти’, разстилащи се в мрежата на ‘цялото’ – като музикални вариации върху основните повтарящи се мотиви. Озаглавяванията също задават особени полета на ‘домисляне’, а ‘отварящият’ текст (“Жо̀ла”) и оригиналното графично решение на финалните “Още три несподелими тишини” рамкират сполучливо композицията и проследяват значими, вътре в книгата, смислови движения – от многозначителната семантика на скорпиона Жола до ‘обръщането’ на един вече самовглъбил се Аз към другия и другите.
       Силно е и усещането за органичност на художествения свят – в ясна и същевременно сложна мрежа от лирически значения, обвързваща Аза и външния мир, предметното и абстрактното в общ образ на човешкото.
       Без съмнение “Жо̀ла и други несподелими тишини” е още една запомняща се книга на издателство „АРС” – с фино намерен баланс на ‘традиционно’ и ‘експериментално’ начало (като разполагане на застъпените модели поетика и като структуриране на различните равнища на компонентите в ‘цялото’). И с великолепно намерен финал…“.

Кирил Кирилов в DICTUM