Паркът идва!
Чели сме ги всякакви – реалисти, символисти, дадаисти, футуристи, диаболисти, авангардисти, модернисти от общ характер, комунисти, обективисти, фантасти, хипита, битници и разнообразни алтернативници, да не говорим за постмодернистите. Познаваме бързата и бавната литература, мъжкарското и женското писане, идеологическата и алегорическата употреба на думите. В парка влизат шарени поетики, но от него не излиза никакъв „изъм”. Не съществува концепция, обхващаща целия парк. Паркът е хетерогенен, многогласен и пъстър. В него всички са добре дошли, макар не всички да са добре заварили. А скоростта на писане и четене зависи от скоростта на погледа, от скоростта на мислите. В парка можеш и да спортуваш активно, и пасивно да релаксираш. Паркът не е структура, а състояние.
Паркът идва!
Съвременната литература се прави от съвременни хора за съвременни хора. Съвременната литература произхожда от големия град, познава го, обича го и копнее за него. Тя не изрича бягството, а толерантността. Тя си вре носа из задните дворове и панелните комплекси, влиза в полуразпаднали се сгради и заговаря странните типове, които се подпират по кьошетата. Тя не се гнуси от новите стъклени билдинги и не се бои от виртуалното общуване. Тя може да е cool, може и да е ретро. Защото общият език не се определя от еднаквите думи, а от сходния светоглед. Общият език предполага общуване и отваряне към света. Паркът е споделен език. Паркът не е поетика, а практика.
Паркът идва!
Има времена, когато авторът удобно се крие зад написаното, когато никой не го спира по улицата, за да му дава идеи за разкази, когато снимката и биографията му на задната корица нямат значение. Има и времена, в които фигурата на писателя се извисява като митично чудовище над простосмъртните, поради усилието непрекъснато да удържа и пресъздава света. Има времена, когато да влезеш в определено кафене е също толкова важно, колкото да публикуваш в определено списание. Има времена, когато писателят е текстът; това са времената на персонализма.
Такова е нашето време.
В такива времена не можеш да си позволиш да бъдеш литератор между другото. Не е добре творецът да се взима прекалено на сериозно, но още по-зле е да не взима на сериозно писането си, писателското си битие, отношенията си с изкуството. Писането не е нещо, което се случва между сериала по телевизията и миенето на зъбите преди лягане. Не можеш да си писател по съвместителство, само в свободното си време, независимо с какво си изкарваш хляба и пиенето. Паркът не е поза, а позиция.
Паркът идва!
Мнозина тръгват да търсят себе си по света: втурват се да погълнат цялата ерудиция, финес и ирония на Запада, с труд усвояват стоическата мощ на Севера, опияняват се до оглупяване от екзотиката на Юга или потъват в мистичните изпитания на Изтока. Други вдигат здрава ограда, затварят плътно вратите и прозорците и се вторачват в пъпа си, надявайки се от там да покълне първичната истина. Но паркът не е нито парник, нито резерват. Той не е нито бягство към природата, нито бягство от нея. В него са еднакво неуместни презастрояването и екоекстремизмът. Паркът не настоява за избор между природата и културата, защото е възможен само в благодатната почва между двете. Паркът не е посока, а пътека.
Паркът идва!
Казват, че днес всеки пише, а никой не чете. Опитват се да изкарат „младите” от скайпа и фейсбука, за да ги натикат в библиотеките. Спорят дали екранизацията убива романа, дали мишката е изгризала книжката, дали образът е заключил устните на словото. Градят грамадни стратегии за приласкаване на читателя и възкресяване на книжното тяло. Но литературата не е букви върху хартия. Поезията е невъзможна без особения ракурс. Добрата история възпламенява всички сетива. Паркът приютява с еднаква грижа поетите и жонгльорите, майсторите на разказа и майсторите на графити, драматурзите, сценаристите, артистите, режисьорите, операторите, фотографиите и художниците. Паркът е диалог. В парка се ходи с отворени очи и отворено въображение. Паркът е мястото на свободната воля и на творческата свобода. Паркът не е изкушение, а изкуство.
Па’йте се! Паркът идва!
Ясен Василев
Мирослав Христов
Мина Стоянова
Мартин Колев
Луиза Китар
Лора Шумкова
Иван Димитров
Бари
и приятели
май 10th, 2010 at 23:07
Ха така! 🙂
май 11th, 2010 at 0:55
Сега да очаквам ли множество поети, писатели и неписатели да излязат по парковете да четат? 🙂
май 11th, 2010 at 9:48
Bird I., аз мисля, че не само трябва да очакваме това, но и да се чудим защо едва сега узря тази идея, защо едва сега й дойде времето на тази лит. настройка. Едно е ясно – аз съм повече от щастлива :). А пък в далечно бъдеще и „Ален мак“ ще се пенсионират, дай боже!Мирише ми на парк, водни лили, импровизирани сцени, на някакви готини хора, които преди това не са си монтирали лайфстайлната физиономия часове пред огледалото, не ходят по молове, не ходят на токчета, не са високомерни. Нито пък са римували „въшки“ с „пръжки“ и после са го издрънкали на китара по възможно най-шекерения начин, със заврънкулки и къдри в гласа, 🙂 хи-хи. Нито пък се американеят. Просто са си.
май 11th, 2010 at 13:39
Намерих и подходяща книга за подковаване на барифеста.Robert Pogue Harrison
Gardens:
An Essay on the Human Condition
©2008, 262 pages, 2 halftones:)
май 11th, 2010 at 18:25
[…] Събитието е и третата публична изява на „Парковото поколение”. Място и начало: София, 14.05.2010 г. […]
май 15th, 2010 at 16:23
[…] Ясен Василев – за “Парковото поколение”, неговия “Барифест” и необходимостта от отговорност към писането (което, […]
май 21st, 2010 at 20:59
[…] Припомняме, че в DICTUM можете да чуете и разговор с Лора Шумкова и Ясен Василев – за “Парковото поколение”, неговия “Барифест”. […]
юни 13th, 2010 at 14:26
[…] Муха в аптечката Барифест […]